Почетохме паметта на Владо Черноземски

Отново посетихме Велинград, за да сведем глава пред един велик герой, какъвто е Величко Димитров Керин. Както знаем той е убит след успешния атентат срещу сръбския крал Александър I Караджорджевич в Марсилия.

Малко преди обяд на 8 октомври пристигнахме на мястото в кв. Каменица, където е родното място на героя (по онова време с. Каменица, днес част от Велинград). Посрещна ни топло и слънчево време, а ние се подготвихме за мероприятието заедно с най-малките присъстващи, които използваха минутите за пакостливи игри.

След като всички се наредихме около паметната плоча, Пламен Димитров, който е водач на софийската организация на БНС, откри церемонията. Той започна с кратък геополитически разбор на обстановката след ПСВ, в която Сърбия граби с пълни шепи от България с помощта на съюзниците. Той разказа, че в тези размирни времена се възпитават личности като Владо Черноземски, които притежават себеотрицанието и смелостта да вършат велики дела. Пламен направи връзка със саможертвата на Величко Керин и реформата в армията, която извършва ген. Христо Луков след Ньойския диктат, като събития допринесли силно за това да няма още повече откъснати територии от днешна България.

След него взе думата Тодор Щраков от младежката организация на БНС, който описа Владо Черноземски като отличен пример за мъжественост. Мъж от онези времена, който чрез буйния нрав и бистър разум допринася за развитието и опазването на народа си. Във време, в което картата на Европа се преначертава и променя динамично, там където цели държави изчезват и други се появяват, хора като Владо Черноземски са открояващите се личности, които не бива да се забравят никога. Той обърна внимание на висотата на ВМРО като организация. Направи сравнение с италиански, немски, ирландски и дори сръбски революционни движения, които не са могли да се сравнят с македонската организация. Неговата структура, която е толкова здраво изградена във военен, финансов, кадрови аспект, прави организацията една толкова добре смазана машина с недостижимо влияние в държавата. Той завърши с призив към всички присъстващи ежедневно да следваме примера на Владо Черноземски, за да бъдем поне малко достойни да се наречем националисти. След речите поднесохме цветя и венци на плочата, след което запазихме минута мълчание на колене, а с това завърши и нашата скромна церемония. Следващата година отново ще бъдем там с една година по-големи деца, които ще растат със спомена за герои като Владо Черноземски.