С поклонение до родното място на Владо Черноземски почетохме паметта на героя и годишнината от саможертвения му подвиг. На 9 октомври, по традиция, членове и симпатизанти на БНС се събраха във Велинград за възпоменанието. Скромната паметна плоча до църквата “Св. Троица” е единственият материален обект напомнящ за това, че имено в този край на България се е родил един от най-достойните синове на народа ни, съзнателно избрал тежката участ да е инструмент на възмездието за всички изтерзани и онеправдани наши братя и сестри, жертва на великосръбския шовинизъм. Именно на този малък, но толкова важен паметник се проведе нашата церемония.
Пред събралите се пръв говори Тодор Щраков от младежката организация на БНС. Той припомни бурните времена, сполетяли народа ни и как начинът, по който Черноземски избира да посрещне трудностите, го превръщат в герой. Именно в тези дни на най-тежки изпитания изгрява цяла плеяда звезди на борците ни за национално обединение. Церемонията продължи със словото на дългогодишният член на БНС Иван Милев, който е и един от най-добре запознатите с темата “Македония” наши съратници. В речта си той представи един много задълбочен поглед над събитията от епохата, разкриващ още по-ярко значението на саможертвения подвиг на Владо Черноземски.
Официалната част завърши с поднасяне на венец пред плочата на героя и минута мълчание в памет на загиналите за националния идеал. Но оживените дискусии продължиха и след това. Голяма чест за нас бе присъствието на племенницата на Владо Черноземски – 93-годишната Денка Христова. Жената разказа много интересни истории, свързани с именития ѝ родственик. Особено ярко запечатан в паметта ѝ е моментът от последната ѝ среща със знаменития ѝ вуйчо. Въпреки че е била едва 5-6 годишна, тя си спомня как Черноземски събира роднините си на своеобразна прощална вечеря, макар да не я обявява като такава. Малко по-късно ще извърши атентата в Марсилия, жертвайки живота си, за да накаже един от най-големите българомразци – сръбския крал Александър Караджорджевич.
Специално за събитието някои от съратниците ни бяха довели и дечицата си. Най-малките участници бяха на възраст между 1 и 5 години. Каква по-добра илюстрация за възстановената връзка между поколенията националисти от това и присъствието на 93-годишната племенница на един от най-големите ни национални герои. България ще я има, докато има кой да предава този пламък от поколение на поколение.
