Възпоменание за полк. Борис Дрангов

На 26 май по традиция в двора на Военната академия в София членове и симпатизанти на Български Национален Съюз отдадоха своята почит и преклониха смирено глава пред саможертвата на един от най-ярките Светилници в българската история – полковник Борис Дрангов. 

Макар не многочислени, националистите успяха да почетат по достоен начин легендарния български пълководец и военен педагог. За радост на мястото се включиха и няколко младежи, които достойно представиха своите сърца, туптейки в един ритъм с тези на техните братя националисти.

Пръв пред паметника говори Борис-Михаил попТодоров, който, стремейки се да избегне възможно най-много клишета в своята реч, цитира част от стихотворението “Светилниците” на Шарл Бодлер, споделяйки, че метафизичната борба в душата на нашите предци, и на самите нас, може да бъде очертана ясно чрез идните стихове:

 „(…) стонове, клетви, възторзи, Осанна,
богохулства, молби, просълзени лица – 
те са ехо сред бездни в игра непрестанна,
дивен опиум за смъртните наши сърца!

Те – кънтящият глас на безброй караули,
боен зов, от фанфари безброй разгласен,
огън, лумнал високо над хиляди кули, 
сред дъбравите – вик на ловец заблуден!…

И наистина, Господи, знаеш ли Ти
в този свят по-достоен залог за човечност
от пламтящия стон, който цял век лети
и издъхва на прага на Твоята вечност!“

Младият националист изрази своето възхищение от неподражаемата саможертва, от безкрайната обич към Родината, Magna Mater, към българската кибела, на полк. Дрангов.

Завършвайки своята реч, попТодоров рецитира края на “Човекът и морето”, също от Ш. Бодлер, този път касаейки онези, които воюваха с България преди 105 години:

„И ето че все още, от дълги векове,
без угризения, без милост е борбата – 
че блазни ви смъртта, от топла кръв облята,
о, братя разярени, о, вечни врагове!“

След него думата взе Цветелин Пенков от софийската организация на БНС.

Започвайки със силно слово, напомняйки на присъстващите, че животът и делото на Полковника са твърде малко разпространени сред нашето общество, Пенков отбеляза, че най-ярък пример за жертвоготовност се състои в думите на Дрангов към собствената му жена: „В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага.“

Само човек, който поставя ясно Родината над семейство и лични блага, е способен на безсмъртие. 

Силно впечатление оставиха думите относно наследството. Общоприето сред мнозинството е, че децата на гениите често тръгват по погрешен път, отказвайки да наследят своите родители. Но синът на полк. Дрангов – Кирил Дрангов, е живо свидетелство, че здравите национални устои на бащата, имайки плодородна почва и правилно възпитание, жънат богати плодове. 

Кирил Дрангов, достойният представител на ВМРО; човекът, който убива заговорниците на Тодор Александровото убийство; човекът, който ликвидира комунистически агенти, пратени да го унищожат; той показва, че сам не се е свенял да действа в името на своето Отечество. А както показва и смъртта му – не се е притеснявал да умре пред олтара на саможертвата. 

Спомената бе настоящата обстановка на война в Европа и нуждата българското общество да поеме по националния път, който ще го запази сред житейските бури. Отправени бяха апели не само към българското общество но и към европейското:
“Европа има нужда от нас! Европа има нужда от национализма! Това е нейното бъдеще.”

Пенков завърши с благодарствено слово към присъстващите, споделяйки, че е горд да бъде част от общност, която е готова да поеме по пътя на полковник Борис Дрангов,  жертвайки всичко свое в името на Националната свобода.

След речите бяха поставени цветя на паметника, безсловесни молитви бяха отправени. В края националистите застанаха на колене и запазиха минута мълчание в чест на героя.