По покана на италианската организация “КазаПаунд” (CasaPound),делегация на БНС посети Рим и взе участие в траурното възпоменателно събитие, добило популярност като “Ака Ларенция”. То се организира ежегодно през януари в памет на двама младежи – Франко Бигонзети и Франческо Чиавата, на 13 и 17 години, разстреляни от комунистически терористи през 1978 г. Червените изверги ги убиват, защото момчетата са активисти на националистическата организация Италианско социално движение (MSI). Атентатът е извършен на улица Ака Ларенция (именувана на римската богиня), където се е намирал местния клуб на националистите. При последвалите протести, разпръснати със сила от властите, друг техен съратник – 19-годишният Стефано Рекиони, е застрелян от полицията. Затова на възпоменателното събитие се почита и неговата памет.
Днес това е ден на национален траур, почитан от хиляди националисти от различни организации. Паметни плочи на младежите и пилони с италиански знамена се издигат на мястото на атентата. Венци са поднасяли от общината на Рим, а настоящият премиер на Италия Джорджа Мелони също е посещавала събитието в миналото.
Самото възпоменание се проведе вечерта на 7 януари. Националисти от различни краища на Италия и от различни организации се събраха пред централата на “КазаПаунд” в Рим. Имаше и представители на национални движения от редица европейски държави, сред които Полша, Унгария, Франция и др. От сборния пункт, множеството се отправи към улица Ака Ларенция. Поради траурният характер на събитието, самата процесия бе мълчалива, като дори не бяха издигани и знамена. Щом множеството достигна крайната точка, националистите се строиха в стройни редици. Тогава, единственият оцелял от атентата другар на Франко и Франческо, подаде командата “Мирно!” и всички участници застанаха в очакване. Последва възгласа “За всички загинали другари!”, на което множеството отвърна “Тук!” (по стара традиция, гласяща, че падналите другари духом винаги остават в строя) последвано от древния поздрав на римските легионери, за чиито наследници се считат италианските националисти. След официалната част на церемонията, присъстващите имаха възможност да поставят цветя пред плочите и на мястото, където са убити младежите.
На другия ден, сутринта на 8 януари, българската делегация бе поканена от домакините от “КазаПаунд” на още едно възпоменателно събитие, по-скромно по мащаб, но не и по-малко значимо. То се състоя на централните римски гробища. Посетиха се две гробници – тази на всички национални мъченици, убити от вражеска и антидържавна ръка през годините, и семейната гробница, в която е положен убития от полицията младеж Стефано Рекиони. Възпоменанието бе посветено на всички паднали националисти. Братът на убития Стефано също присъства на церемонията.
Домакините показаха уважение и към загиналият в Украйна наш приятел Светослав Славков. Другата българска делегация, заедно с италианските националисти и съратници от Франция издигнаха транспарант в памет на Светльо на покрива на централата на “КазаПаунд”. Последваха и други акции в различни градове.
Пътуването ни бе ползотворно, защото срещнахме и друга наши приятели и създадохме чудесни нови контакти. Имахме възможност да се видим с добрите ни другари от “Ла Бариера” (La Barriera) от Торино, благодарение на които се запознахме с музикантите от рок групата Hobbit и националистите от Верона от организацията “Фортеца Еуропа” (Fortezza Europa). Те ни посрещнаха много радушно и ни демонстрираха чудесно гостоприемство, което няма да забравим. Отново благодарение на тях имахме възможност и да посетим и разгледаме клуба на бившата MSI на Ака Ларенция. Нещо, което не би могъл да направи всеки, посетил събитието, тъй като достъп се получава само с резервации от местни водачи. Освен с нови и стари италиански приятели се срещнахме и със съратници от Франция и Полша, с които вече поддържаме контакт.
Така делегацията ни почете паметта на загиналите италиански националисти и спомена за “Годините на олово” (както е известен периода на политическо насилие и убийства, инициирани от левите в Италия през 70-те и 80-те години на миналия век) и се завърна в София на 9 януари, след редица срещи, обмени на контакти и идеи и запомнящи се преживявания.
