Коалиционното правителство на Сергей Станишев обяви управленската си програма. В нея ярко изпъкват намеренията за все по-пълно задоволяване на нарастващите потребности на циганите. За сметка на българите, разбира се. БСП и ДПС обгрижват основна част от избирателите си, скоро остро ще им потрябват гласове за Георги Първанов. Жълтите пък се правят, че не са оттук, че са дошли отскоро и за малко в този кабинет.
Според постулатите на англосаксонския либерализъм това се нарича "позитивна дискриминация на малцинствата". В основата на тази политика лежи схващането, че мнозинството има по-големи отговорности от малцинството за възникващите между тях конфликти и е длъжно да му осигури повече права и благини. Става дума не за индивидуални, а за колективни права. Малцинството трябва да бъде тласкано към положителни промени чрез разнообразни отстъпки от материален и социален характер. С течение на времето то би следвало да се интегрира с мнозинството.
Поредица български само по дефиниция правителства упорито и във вреда на българската нация прокарват тази линия спрямо малцинствата през законодателната, изпълнителната и съдебната власт. С което особено релефно изпъква тяхната същност на колониални администрации.
"Позитивната дискриминация" рядко води до профилактиране на конфликти или до стихването на вече възникнали такива. Понякога дори ги задълбочава, разтегля във времето разрешаването им и ги прави непримирими. Последното се случва преди всичко при цивилизационните конфликти, какъвто беше Косовският, например. Косоварите бяха "позитивно дискриминирани" от САЩ и НАТО, но нито се интегрираха в обществото на остатъчна Югославия, нито вече като мнозинство се оказаха толерантни към сръбското малцинство в Косово. Не се интегрираха успешно в американското общество негрите въпреки огромните "позитивно-репресивни" усилия на официалната власт да ги извади от гетата. Значителна част от коренното индианско население все още живее в резервати.
По всичко личи, че англосаксонският модел за налагането на колективните права вече е предназначен главно за износ. С оглед преследването на стратегическата цел да бъдат разбити държавнообразуващите национални мнозинства и след това държавите им да бъдат лишени от суверенитет. Малцинствата под външен натиск чрез разни отворени и закрити общества се формират като юмрук срещу държавността и се насъскват към сблъсъци с мнозинствата. Решаваща е предателската роля на колониалните администрации, в които външният фактор набутва колкото може повече лица с различен народностен произход от този на мнозинството.
Във Франция от векове индивидуалните права стоят по-високо от груповите. Въпреки нежеланието на огромната част от французите, Де Гол успя да отвори вратите на страната за араби и негри от бившите френски колонии. Генералът се възползва от популярността си и съумя да прокара важни елементи от англосаксонския либерализъм. На придошлите им бяха предоставени същите права и възможности, каквито имаха и французите. Е, някои само на хартия, но все пак повечето бяха и са реални. Днес децата и внуците на тези пришълци живеят в гета, палят коли, извършват и други диващини дори в самата столица Париж.
Причините за това са комплексни, разбира се, но водещата е от цивилизационно естество. Авторитетният "Монд" пише за предградията: "… образът, който се дава на тези части днес е ислямизъм, вандализъм, търговия с дрога… Тези квартали трябва да се отворят към света, защото мнозина познават само семействата си, бандата и квартала, никога не са ходили в Париж".
Но за какви хора става дума всъщност? За френски граждани по рождение, посещавали френски училища, имали пълната възможност не само да отидат по сто пъти в Лувъра, ами и да обиколят Европа и света. Имали са пълен достъп до всички социални услуги, без значение какви са религията им, езикът или цветът на кожата. Предоставено им е било всичкото благо на индивидуалната свобода и личната независимост. Никой не им е пречил да разчитат на собствените си сили и знания и да се състезават успешно с останалите граждани за топло място под слънцето. Обаче не искат да възприемат тези европейски ценности и са се самозатворили. Защото са разбрали, по-скоро усетили, че по този път се откъсват от своята обичайна среда и стигат до индивидуална изолация, предоставени всъщност на собствената си житейска несъстоятелност.
Тогава започва неудържимо да ги тегли към фереджетата, корана и познатия от дедите им колективен модел. Никой не ги тласка към гетото, те сами правят този избор, уплашени от либерализма. Цивилизационен по същество избор, принципно различен от присъщия на западната цивилизация в края на миналия и началото на този век. Тя им е чужда, студена, враждебна.Те са й чужди, досадни, опасни.
Във Франция още преди 20 години са знаели какви опасности ги дебнат, потвърждава го бившият премиер Мишел Рокар. "Знаехме какво трябва да се направи… група кметове на големи градове приеха единодушно комплект от мерки, включващи ефективна репресия, социална превенция, постоянно присъствие на местната полиция и мерки за реинтеграция на нарушителите на обществения ред".
Това е държава, загрижена за населението и бъдещето си. Ефективна репресия вместо "позитивна дискриминация". Правителството не се поколеба да въведе извънредно положение в районите на масовите безредици. Изгонване от страната на елементи, участвали във вандалски акции. Оказа се, че всички средства, наливани от левите правителства във Франция през последните 30 години в икономиката на крайните квартали, са били отклонявани за една подземна икономика, която е изместила легалната. Според министъра на вътрешните работи Никола Саркози главната причина за отчайващото положение в кварталите са "трафикът на наркотици, законът на бандите, диктатурата на страха, неспазването на законите на републиката". И добавя: "Не може да се интегрира повече от това, което френското общество е в състояние да интегрира".
Пресен сондаж на общественото мнение показва, че близо 70% от французите подкрепят удължаването на извънредното положение. 55% подкрепят изгонването на чужденци дори с редовни документи за престой, ако са участвали в размириците. 56% настояват да се ограничи правото на чуждестранните работници да довеждат семействата си в страната.
Там питат гражданите си как искат да бъдат управлявани, с какво са съгласни и с какво не. У нас социолозите избягват да задават такива въпроси. Властта не им ги поръчва, тя не се интересува от желанията и очакванията на българите. Общото между лидерите на партиите в управляващата коалиция е в това, че и на тримата майчиният им език не е българският. Хегемонът им е заръчал да се грижат за малцинствата и те изпълняват без излишни емоции.
Обаче либерализмът приключва активността си в световен мащаб, на негово място неотклонно се настаняват диктатури с различни фризури. Тук либералните напъни така и не донесоха нищо добро на страната и на населението. Провал очаква и т. нар. присъединяване на циганите и предоставянето им на големи колективни права. Насила хубост не става. Зорлем и интеграция не става. И да им дадат земя, те няма да отидат да работят на нея, ако това не е насила. За тях работата не е хубост. Ако могат, веднага ще продадат дарената им българска земица и ще отпразнуват весело поредния Банго Васил.
Насила няма да станат предприемачи, ако щат да ги залеят с микрокредити. Просто няма да ги върнат. И в полуинтернати, и в цели интернати да вкарат циганчетата, те пак няма да учат. Даже и да заставят лекарите да учат "ромския" им език, пак няма да се подобри здравното им осигуряване, то е въпрос и на култура. А те не ни щат културата, държат си на тяхната.
Само дето колониалната администрация още някое време ще ощетява българите по програмите на Сорос. Ще тормози и децата ни насила да седят на един чин с нежелаещите да учат циганчета. Защото"позитивната дискриминация" за малцинствата не е нищо друго, освен същинска дискриминация на нацията ни.