Наблюденията на лютите битки, които водят т. нар. системни политици и техните рупори срещу набедената за несистемна партия "Атака", предизвикват ту съжаление, ту насмешка. Защото те атакуват преди всичко национализма като обективно обществено явление, съпроводено с масови родолюбиви нагласи, патриотични настроения, явяващи се силни подтици за създаването на организирани политически конструкции.Волно или неволно обаче отрицанието не се фиксира върху провокаторската обществено-политическа линия на Волен Сидеров, реално водеща до компрометирането на българския национализъм в дългосрочен план.
За разлика от назовалите се български политически партии, протурското ДПС не само не се жалва наляво и надясно от "Атака", ами открито одобрява  нейната поява в Народното събрание и въобще не отвръща на словесните заяждания на Сидеров с движението и неговия водач. Защото сплотяването на протурския електорат след яростните нападки на първия атакист е един от най-вредните за каузата на национализма ефекти. Друго особено вредно следствие е забележимото частично обръщане към етно-религиозното движение на избирателите от циганската общност. Ами "Машалла, Сидеров бей, аферим!", какво друго да кажат в централата на движението.
НДСВ се държи доста по-премерено, старателно избягва конфронтирането с гласувалите за "Атака" избиратели. В по-далечна перспектива това поведение несъмнено ще донесе значими предимства за жълтите. Едно видимо постижение вече отбелязаха, незаявяването на кандидат за кмет на София допринесе изключително много за победата на подкрепяния от тях на втория тур претендент.
Костовото ДСБ предимно мълчи по темата, ако негови представители все пак се обадят, изявленията им са двусмислени. Не върви някак всенародно да си  се изцепил, че си за силна България, пък да биеш по национализма от политическа трибуна. Това движение обаче има една срамна тайна. То е негласно, но тясно свързано с "Отвореното общество" на циониста Джордж Сорос и оттам с веригата уж български неправителствени организации /НПО/. Ето откъде костовистите обстрелват национализма, опитвайки се да внушат на лековерните, че явлението е опасно, екстремистко, недемократично, неконструктивно.
Най-очевидната връзка между Костовото движение и Соросовите НПО-та се открива в медиите, в които се изявяват поборниците срещу национализма. Най-активните антинационалисти и либералстващи глобалисти в тези НПО са доскорошни глашатаи на "синята" идея, а днес апологети на "най-успешния премиер" и велик Реформатор Костов. Сега тръгнали да се обединяват "срещу омразата" и да натискат съда да преследва Сидеров. С тези си действия само ще го укрепят, но, укрепвайки него, ще подпомогнат компрометирането на националната кауза на българите. Което е и целта. Част от преследващите Сидеров са негови единомишленици и сподвижници в зората на демокрацията.
Сегашното СДС упорства в глупостта си да оцелява, състезавайки се на съседна писта с ДСБ. Нищо не спечелиха сините от това, че Филип Димитров нарече Волен Сидеров "фашист". Водачът на атакистите обаче спечели точки сред някаква част от разочарованите граждани, повярвали след промените на сините политици и силно разочаровани от управлението на "братовчедите". Това е неизбежно, когато група известни лица, които не се ползват със симпатиите на широката общественост, нападнат дружно и открито една личност, то тя от това само печели. Българите са силно разочаровани от досегашния политически елит и неговите нападки срещу Сидеров само му вдигат рейтинга. Щом е противен на отблъскващите, значи не е отблъскващ.
Щом "Атака" е отблъскваща за Сергей Станишев и тясното му обкръжение, значи тя ще стане по-симпатична на повечето хора, които пък не харесват водача на БСП и политическата линия на партийното ръководство. Братската прегръдка на партията-майка с щерката си ДПС допълнително захранва със симпатии дефинитивно националистическата "Атака" и трайно държи нисък рейтинга на правителството.
Перспективата за насилно социалдемократизираната червена партия е много лоша. В комунистическия си вид тя  мъмреше национализма, понякога дори преследваше националистите, но тихомълком да не чуе Големия брат в Кремъл провеждаше и родолюбива политика в полза на укрепването на националната държава. С налагането на Луканов за знаменосец на промените след 10. 11. 1989 г.  ръководството на партията пое обратния курс на комунистически интернационализъм, днес по-известен като глобализация. Поевропейчването на социалистическата партия означава преди всичко категорично противопоставяне на националистическите тенденции сред населението и на опитите за изграждане на политически формации с националистически елементи в програмите си.
За европейските леви партии няма просто национализъм, а има национал-социализъм. По този идеологически модел БСП тръгна решително да разрушава националната държава България и със съдействието на родствените си формации СДС и ДПС парче по парче да къса от националния ни суверенитет, предоставяйки ги на външни фактори като САЩ и ЕС. Разбира се и дума не можеше да става да се търси одобрението на българите за тази политика.
В този смисъл промените у нас носят ясен антинационален и антидемократичен характер. Главният политически агент за нейното провеждане е социалистическата партия. Затова именно от нея се отцепи голяма група традиционни гласоподаватели, които на последните парламентарни избори вкараха "Атака" в НС. При Георги Първанов ръководството на "Позитано" 20 успяваше да прикрива антинационалния си курс, при управлението на СДС партията беше под силен театрален натиск, но не и на власт.
След изчезването на имитационния натиск при правителството на НДСВ и ДПС на мнозина им стана ясна истинската роля на червената партия при разсипията в родината. Нейното ръководство вече няма друг избор, освен самоубийствено да воюва с всички средства срещу всяка неконтролирана от нея националистическа тенденция. Изчезването й от политическата сцена е въпрос на време, но все още има сили да вреди на страната. Което и прави усилено в момента.
Разочаровани от поведението на Волен Сидеров националисти се отделиха от "Атака" или бяха прогонени от водача й. Новосъздадената партия "Нова Зора" около едноименния седмичник тръгва със зрели люде начело, с издържана идеология в духа на заветите на покойния Николай Хайтов и убедителна политическа програма. Но миналото я дърпа за крачолите, пречи й да поведе след себе си критична маса симпатизанти на националистическата кауза.
За много хора връзката й с БСП е видима и не от вчера.Вестникът от години последователно проповядва националистическите си идеи и принципи като интимно свързани с т. нар. ляв национализъм. Членът на редакционния съвет и на политическия кръг "Нова Зора" Станислав Станилов е верен следовник на Волен Сидеров. Проф. Чавдар Добрев е редовен дописник във вестника, бил е член на Висшия съвет на БСП, сега го е наследила дъщеря му. Станилов и Добрев за много читатели и симпатизанти на партията са неделими от нея, затова не могат да я фокусират ясно. Още по-важно е, че партията "Нова Зора" не води борба срещу главната антинационална политическа структура - социалистическата партия в лицето на нейното ръководство и бившия й председател.
Младите националисти от Българския национален съюз все още не могат да предложат някаква смислена политика. "Тук сме да предизвикваме, да дразним", заявява Ивайло Дачов. "По-млади сме и по-готини от "Атака", твърди Боян Расате. Така далеч няма да стигнат. Резултати ще има от система и упорита работа, не от кипрене, емоции и провокации. Нужна им е добре организирана партия от здрави националисти, ясна идейна програма и настъпателно политическо поведение. Трябва да станат добре прогнозируема и последователна в преследването на заявените си  националистически убеждения и намерения политическа сила, готова решително да атакува политическата система, щом я считат за вредна за българите.
Оглавявана от Волен Сидеров, партията "Атака" стана част от т. нар. политическа класа. Тя е част от системата, защото не се бори срещу нея, а само срещу отделни нейни играчи. Тя не предлага различна система за управление на България, не настоява, например, за диктатура или президентска република, не се обявява срещу влизането в ЕС и присъствието в НАТО. Лежи върху протестния вот и само се опитва да го доразшири. Или да търгува с него. Атакува ДПС и циганите, а те очевидно не са причини за бедите на българите, а само следствия. Прави скандали в парламента и вдига пушилки, за да прикрие фактическата си интегрираност в установената управленска система в страната. Фактически я укрепва, по схемата и на мястото на Бизнесблока и онзи Жорж.