Около вече личната на Волен Сидеров партийка "Атака" избухна поредният скандал. Четирима негови депутати - Петър Берон, Стела Банкова, Минчо Христов и Владимир Кузов - нападнаха словесно МВР по повод задържането на двама млади комунисти в III РПУ в столицата. Същите младежи по късна доба отказали да се подчинят на полицейско разпореждане и дори са нанесли телесни повреди на сержант Димитър Спасов, който по това време е изпълнявал служебните си задължения.
Според споменатите депутати обаче двамината левичари кротко разлепвали плакати с миролюбиво съдържание, когато внезапно освирепели полицаи налетели върху тях, за да им причинят болежки и кръвонасядания, че дори и да повредят очилцата на единия ляв активист. Тази версия обаче не може да бъде защитена, чак такива подивели типове не назначават в МВР. Не върви безпочвено да бъдат обвинявани в лъжи и произвол десетина офицери и сержанти. Неподчинението на полицията, псувните и обидите спрямо нейните служители навсякъде по света се санкционират. Опитите за физическа саморазправа с униформени служители по време на носене на служба винаги и навсякъде се квалифицира като престъпление. Студентите Тричков и Андонов са обвинени от районна прокуратура за хулиганство и съпротива на органите на реда, застанаха пред съда.
В случая депутатите на Сидеров застанаха в защита на едно деяние, заслужаващо тежки упреци, а вероятно и присъда. Поне двама от тях са хора с достатъчно здрав разум и самоконтрол, което навежда на мисълта, че намесата им в този публичен скандал не ще да е била просто глупост или неовладян изблик на праведен гняв. По всяка вероятност зад действията им се крие някаква партийна корист.
Работите на "Атака" вървят на зле. Реална организирана опора под Сидеровата партийка вече няма. Политическият кръг "Зора" се дистанцира категорично, а във всеки брой на едноименния седмичник има поне по една дописка, осъждаща поведението на водача на атакистите. "Защита" също се дръпна и около нея се гради нова партия с националистически уклон. Има достоверна информация, че други кръгове на родолюбци, гравитиращи към БСП, активно работят за създаването на поне две подобни партии.
Същевременно се оформя движение около създатели и активисти на "Атака", които са били изгонени от водача й или сами са я напуснали с отвращение. Тези дни "Монитор" писа за провеждането на семинар в Горно Изворово, на който е било взето решение "в най-кратки срокове" да бъде създадено ново патриотично движение. Стотина бивши функционери на "Атака" са решили на всяка цена да спасят идеята, която Волен Сидеров е употребил користно и безнадеждно е орезилил.
Инициативата е била на Боян Расате, водач на Български национален съюз /БНС/. Тази младежка организация, която имаше много сериозен принос за влизането на коалиция "Атака" в Народното събрание, също със скандал напусна, отблъсната от безпринципните действия на Сидеров.
Бургазлията Стоян Желязков, един от основателите на партията, по време на семинара е бил пределно ясен: "Името на "Атака" е опорочено. Това вече е мръсна дума". Владимир Петров от Шумен е допълнил картината: "Всички, които смятаме, че една личност и нейният кръг от роднини ни излъга, виждаме бъдещето си тук и всички знаем, че тези момчета от БНС ходеха из страната и мобилизираха структурите си по места, за да успее каузата". Според плевенчанина Георги Янков "хората, които са на семинара, са били лицето на "Атака" и затова тя е спечелила, а сега хора, които нямат нищо общо с национализма, оглавяват партията".
Без БНС и другите искрени ентусиасти на национализма, създавали с чисти помисли тази партия, тя е изпразнена от идейно съдържание и е загубила публичната си подвижност. Няма кой да проведе едно масово мероприятие в нито един град в страната. Затова Сидеров и останалите му засега верни депутати мишкуват около организации като левичарската "23 септември", от която са двамата младежи, отказали да се подчинят на полицаите и дори дръзнали да употребят физическа сила срещу тях. Целта е да има към кого да се присламчат при провеждането на чужди масови инициативи. По всичко личи, че договорка за съвместни акции и депутатска подкрепа е била постигната преди скандала посред нощ на 11 ноември. Нищо внезапно и импровизирано няма в поведението на Берон, Банкова, Христов и Кузов. Изглежда са реагирали според предварително проигран сценарий за действия при преднамерено предизвикан конфликт с полицията.
През юли т. г. писахме за неистовия стремеж на Волен Сидеров да придобие някаква значима позиция и по възможност веднага да грабне по много и от всички нейни облаги. Че всъщност интересите и емоционалните му връзки са ограничени от незабавното задоволяване и постигане на конкретни ползи. В краткосрочен план може да бъде силно приспособим и да извлече много изгоди. Текущите впечатления и грубо личните интереси обаче неизбежно се сблъскват с реализирането на дълговременните цели и отстояването на ценности.
Беше сигурно, че този му нрав неизбежно ще предизвика негодувание и разпри в партийката. Така и стана. С ускорено темпо взе да трупа същата лойчица, за която при откриването на това НС яростно упрекна другите депутати. Драган Митков от Благоевград отсича: "Те парите ги взеха". Преди всичко става дума за 450 хиляди лева, преведени от финансовото министерство като държавна субсидия за влязлата в НС партия. В сметката на коалицията такава сума не е постъпила. Депутатът Петър Манолов твърди, че тя е преведена по личната сметка на Сидеров. Петър Берон е поискал разяснения по този въпрос, но водачът го отрязал, не бил длъжен да му дава отчет. Председателят на Националното движение за спасение на отечеството Илия Киров днес възнамерява да потърси отговорност пред парламентарната група за откраднатите партийни пари.
Май не само тези 450 хиляди лева са придърпани към личните сметки на Сидеров и роднините на конкубинката му Георгиева. Изглежда значителни суми са постъпили към "Атака" от Париж, Виена и някои други европейски столици, където са централите на съответните националистически партии. По най-груби пресмятания разходите на водача и личното му обкръжение отдавна са надхвърлили сумата от държавната субсидия. А помощите от братските партии едва ли са за лично ползване. Рано или късно и за тях ще бъдат поставени въпроси, отправени обвинения и породени шумни вътрешнопартийни кавги.
Както беше логично да се очаква, Волен Сидеров отново се оказа "чуждо тяло", около което естествено се оформя капсула на неприязън и се поражда реакция на отхвърляне. Политическата среда не го понася, разноцветни политици с удоволствие му организират разнообразни обструкции. На лична основа, не заради временната му националистическа поза. Електоралната база бързо се пренасочва в други посоки, хората са разочаровани от фактическото бездействие на "Атака" и неизпълнението на предизборните обещания. В Русе има много родолюбиви българи, разочаровани от червени, сини и жълти политици, но Атила Минев на изборите за кмет взе едва 12,33%. Все повече хора започват да се досещат, че Сидеров нарочно и не безкористно "пропусна" да регистрира кандидат за кмет в София. Т. нар. феномен "Атака" похарчи националистическата идея задълго и неудържимо се запъти към кофата с политическите отпадъци.
Но докато е в парламента, водачът й ще може да осребри в своя полза колкото е останал политически капитал на личната си партийка. Ще има за пазаруване в бутици, за разпускане в скъпи хотели, за нови луксозни автомобили. В НС безпринципните пазарлъци не прекъсват нито за ден, от една парламентарна група за водача ако не тече, ще капе. До превръщането на депутатите в нея в кръгли лоени топки с малки безсрамни очички.