История

След 9 септември 1944: Един комунистически главорез разказва

Думите на последния водач на ВМРО, Иван Михайлов, „Нека помним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година.“, са безспорно много точни. Защото щетите върху българската душевност и характер, нанесени от комунистите, не могат да бъдат сравнени с никоя загубена война. Показателно е, че по-малко от две десетилетия след Ньойския диктат, който поставя държавата ни на колене, България отново се изправя и заема мястото си на водеща държава на Балканския полуостров. А 30 години след номиналния край на комунистическия режим, България и българския народ са заплашени от изчезване. 

За съжаление, възползвайки се от отдалечаването в миналото на тези времена, леви демагози се опитват да прикрият  неизгодните им факти и  да изопачат голяма част от историята между 1944 и 1989 г. Наш дълг е обаче, като наследници на тези български националисти, които бяха най-преследваните и малтретирани българи по време на комунистическата тирания, да не позволяваме на червената чума отново да зарази умовете на нашите сънародници. Затова на 74-тата годишнина от мрачния 9 септември 1944 г., публикуваме откровения разказ на един от помощниците на Лев Главинчев, може би най-големия комунистически сатрап, за случващото се през първите седмици след 9 септември. Неговите думи са достатъчно красноречиви и не изискват допълнителен коментар. 

… В началото арестувахме само офицери, министри, бивши управници, търговци – изобщо богати хора. Министър на МВР беше Антон Югов, партизаните станаха началници, политзатворниците – също, а криминалните станахме обикновени „гвардейци“. Главният щаб на „гвардията“ бе хотел „Славянска беседа“ – бивш щаб на германските войски. Аз бях пряко подчинен на Лев Главинчев, един от най-жестоките убийци по онова време. Отделът, ръководен от него, беше от 29 души, които се разделяха на групи от двама или трима, като при акция за арестуване вземаха и войници от дадените за охрана на военното министерство. Освен със „Славянска беседа“ „гвардията“ разполагаше и с „Дома на слепите“, затвора, ареста на Съдебната палата, сградата на „Московска“ № 5, както и някои други сгради, една от които на улица „Княз Александър I“ – по-късно тя стана банка.

Още на 9 септември към обяд докараха двама от регентите – принц Кирил и генерал Михов. Докараха ги лека кола, а ги откараха към затвора с жандармерийски черен автобус с дълги седалки от стена до стена. Пак в „Славянска беседа“ доведоха генерал Петър Цанков, началник на Школата за запасни офицери (ШЗО). Наши „гвардейци“ го убиха с чук в главата и хвърлиха трупа му от петия етаж – уж се е самоубил. Бяха убити и други хора, имената не им помня, а и никой не ми ги е казвал. „Гвардейците“ ходехме на различни адреси, арестувахме хора, ала имаше случаи, ако в къщата, дето извършвах¬ме ареста, нямаше други и ако беше вечер, да убиваме арестуваните още там. Убиването ставаше с чук или заколване с права лопата.

Още на втория ден се отвратих от себе си. Като се върнехме в „Славянска беседа“, където спяхме, пиехме ракия, вино, коняк и се напивахме; но страшните картини от убийствата, извършени от нас, не изчезваха. Не зная дотогава колко души съм убил – аз или общо нашата „ударна група“, ръководена от Лев Главинчев. Освен нашата имаше още десетина „ударни групи. Когато отивахме да арестуваме, правехме обиск намерехме ли ценни неща – злато, диаманти, украшения, пари, пълнехме първо джобовете; след това се правеше протокол за останалото, което не беше в нашите джобове. Арестуваният обикновено не протестираше. Но ако протестира, го убиваме. Имаше такъв случай – човекът беше много богат, живееше на площад „Славейков“ и улица „Солунска“. От касата извадихме над 20 килограма злато, диаманти, златни часовници, пръстени, пари. Жена му започна да вика: „Грабители, разбойници!“. Главинчев я застреля, а след като видя, че човекът мълчи, свалил глава над гърдите, написа протокол, в който отбеляза, че е намерил 10 милиона лева, е те бяха много повече, и не вписа нищо друго, накара човека да го подпише и го застреля. После си напълнихме джобовете – кой колкото може да вземе. Главинчев сложи останалото в едно куфарче, а пък 10-те милиона отброи и постави в пакет, който даде на Коце Испанеца да ги предаде в Дирекцията на милицията. След това заключихме апартамента и си излязохме. Едва късно вечерта са изнесли труповете. Арестувахме хора навсякъде – в София, в Банкя, в Бояна, в провинцията. Може би от всеки 10 души убивахме по 6 или 7. Някъде през ноември 1944 г. ни пратиха на фронта да арестуваме офицери …

Източник: „История на БКП 1919-1989“, Никола Алтънков, издателство „Факел“. 

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
X