«

»

яну 12

67 години от убийството на ген. Христо Луков – неговият завет е наш дълг!67 години от убийството на ген. Христо Луков – неговият завет е наш дълг!

христо луков луковмарш живот и дело годишнина герои генерал БНС 67 С приближаването на Коледа и нова година хората в България започват с приготовленията за тези празници. По традиция това е времето на тежките трапези и големите запои. Сякаш с преяждане и препиване Българите се опитват да забравят мизерията и сивото ежедневие, в което са принудени да живеят. Но колко и да е трагично положението в нашата Родина и отчаянието и бездушието да са взели връх сред народ ни, има все пак една малка част от него, която и по това време на годината не се е отдала единствено на задоволяването на първичните си житейски нужди и материални потребности. Тази малка, но целеустремена група, започва именно по празнични дни приготовленията за най-голямото мероприятие в своя календар – възпоменателното факелно шествие за ген. Христо Луков.

Не случайно в негова памет националисти от цяла България се събират в София, като осветяват улиците с факлите си и ги огласяват със скандиранията си. Защото именно ген. Луков е олицетворението на всички тези ценности и добродетели, които се опитваме да събудим в заспалия ни народ, така че да го спасим от гибел. Като герой от Първата световна война, той е пример за това, как човек трябва да е готов да се жертва в полза на Отечеството си и дори в най-трудните моменти да не изменя на клетвата си, като остава сам да брани Българските позиции срещу настъпващата сръбска армия и благодарение на това, Кюстендил е днес в пределите на България. Като министър на войната от 1935 г. до 1938 г. той е пример за мъдър и успешен държавник, като извършва модернизацията на Българската армия, с което я прави една от най-модерните европейски войски по онова време. Заслуга, която и до днес някои не искат да му признаят. Като водач на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) той е пример за отличен организатор и идеолог, който превръща легиона в една стройна организация, като същевременно създава идейните основи на съвременния Български национализъм.

Всички му тези качества го превръщат съвсем закономерно в пример и патрон на БНС/ГВАДРИЯ и цялата национална съпротива в България и същевременно в омразна личност за всички либерални демократи и комунисти. Не случайно е и отношението на официалните Български институции, когато става въпрос за ген. Христо Луков. Никъде няма дори паметна плоча, която да е поставена от държавата и да напомня за живота на великия генерал, никога не е било организирано възпоменание за него от държавата, а името му не стои в нито един учебник по история и не се споменава в никое училище. В това безродно дело настоящата политическа система, продължава традицията на комунистическите тирани. Но ако по време на комунистическата диктатура, името на ген. Луков беше споменавано, макар и само, за да бъде оплюто и оклеветено, то днешните демократични управници се опитват с мълчание да заличат паметта за него. И с право тях ги е страх. Защото ген. Христо Луков не е просто велик Българин, той е символ на една велика идея – социално справедлива и национално могъща България. И както той е пълен антипод на жалките, безпринципни и продажни днешни политици, така и политическата идеология, която той символизира, е в пълна противоположност на днешния културен, духовен, социален и демографски упадък на Българската нация, в следствие на либералната политика. За това те се страхуват младите Българи да научат за него, тъй като чрез него те биха се запознали с идеологията на национализма и биха прозрели, че днешната система има алтернатива и не всичко е безнадеждно. За да не може обаче някоя невръстна душа да се отклони от пътя на политически коректното мислене, на младите се насаждат фалшиви модели на подражание – пияници, наркомани, престъпници, педали и всякакви други дегенерати, наричани днес за по-модерно „звезди”.

Изхождайки от всичко това, тази година възпоменателната кампания за ген. Христо Луков ще бъде насочена именно към популяризирането на неговата личност и идеите, за които се е борил, сред младите Българи. А възпоменателното факелно шествие на 13-ти февруари в София ще е само завършека на тази кампания. Ще се опитаме да достигнем до максимално много хора чрез различни акции – раздаване на листовки пред училища и университети, разлепяне на рекламни лепенки, лекции и много други. Но както ген. Луков не е патент само на една организация, така и задачата за пропагандирането на личността му, а с това и на националната идея, не може да бъде задължение само на една организация или група. Затова призоваваме всички, които вярват в идеите, за които се бори и умря ген. Христо Луков и считат за свой дълг да се борят за Отечеството си в тези мрачни времена за него, да се включат във възпоменателната кампания. Всеки може да избере дали да се включи в някоя от нашите акции или сам да направи нещо, като единственото важно нещо е посланието ни да достигне до максимално много млади хора. А възможностите за това са многобройни, стига да има желание и креативна мисъл. Тази кампания ще покаже дали националната съпротива в България може да загърби дребните противоречия помежду си, когато става въпрос за герой като ген. Христо Луков или сплетните и интригите ще се окажат по-важни от общото дело. Едно е сигурно, всички които носят в сърцата си думите на великия генерал: „Днес ние сме длъжни повече да работим, а по-малко да говорим”, няма да останат безучастни, защото:

НЕГОВИЯТ ЗАВЕТ Е НАШ ДЪЛГ!