«

»

Февр. 19

136 г. от обесването на Васил Левски136 г. от обесването на Васил Левски


ЛевскиАко беше жив, щеше до крак да ги избие

Днес е 19-ти февруари. Денят на Левски – един от малкото в годината, когато Българите си спомнят, че са Българи. Обзети от приповдигнато родолюбиво чувство, много хора се нареждат на опашката пред паметника на Апостола в столицата, за да оставят цвете в знак на уважение.  Други отиват в Карлово да се поклонят в родната му къщата, или по свой начин отдават почит пред паметта на Васил Левски.

Наред с тези родолюбиви граждани, обаче от дупките изпълзява и утайката на обществото ни – политиците, които са виновни за всичките ни беди и без свян целогодишно грабят народа.

През 1873 година беше убит един човек, който отдаде живота си в името на нашата свобода. Днес други тирани ни управляват и отново не сме свободни. Но аз няма да говоря за свободата, въпреки че днес е деня на Апостола на свободата. Това което искам е да си припомним някои исторически факти, които всички искат да забравят.

Васил Иванов Кунчев е национален герой на България. Същият е обесен от турците и погребан незнайно къде. В годините след 1944г. първоначално се правят опити да се установи къде е неговия гроб, но скоро това усилие е изоставено, защото  комунистическата власт вижда в лицето на Васил Левски конкурент за новите съветски идоли. През ’89-та режима се сменя, но не и нрава на управляващия елит. Новите управници за твърде заети с това да трупат пари и не им е нито до Левски, нито до неговия гроб. Ето така и до днес не знаем къде лежат тленните останки на един от най-великите Българи.

Днес вече никой не си прави дори труда да търси гроба на Левски. Най-малкото, защото така е много по-удобно да използват името и делото му. По-удобно е, защото в очите на всеки Българин, Левски освен герой е и светец, а това за пореден път го прави неудобен. Нали ако открият гроба му той ще се превърне в място на преклонение, от където Българския народ ще черпи сили и упование за утрешния ден. Това е недопустимо за господарите на „новия световен ред“ и техните слуги в България, защото противоречи на плановете им за глобализация, демокрация и интернационализъм.

Но да се върнем на историята. След Освобождението родолюбиви граждани правят проект за изграждането на Паметник на Апостола. Малцина, обаче знаят, че проекта за този Паметник е много по-голям от действително изграденият по-късно. Причината за това е, че не успяват да се съберат достатъчно пари. Търговците на гранит от с. Горна баня отказват да отпуснат още материал, без той да е предварително платен. Ето така първоначалната идея за грандиозен паметник на Васил Левски се проваля и на негово място е построено днешното скромно паметниче, губещо се сред фасадите на заобикалящите го офиси на банки и фирми.

Днес тези срамни факти са умишлено забравени, но пък за сметка на това, никой политик не пропуска да се снима до портрета на Апостола, за да си припише незаслужен патриотизъм. Дори и Ахмед Доган, със засукан анадолски мустак, не пропуска тази възможност. Неговите мотиви разбира се са други, а именно да се гаври с паметта на Апостола и чувствата на Българския народ.

Но срамните абсурди не свършват само с това. Малцина знаят, че днешната къща-музей, намираща се в гр. Карлово не е онази, в която се е родил Васил Кунчев. Днес чисто новичката къща е добре поддържан музей, но не от уважение към националния ни Герой, а за да има всяка година къде да позират безродните ни политически помияри. Същите тези, които са в коалиция с турската партия ДПС и докараха робство, по-тежко и от пет-вековното, против което Левски се бореше. Някой ще пита какво е станало с родната му къща? Ами поради това, че никой не си е направил труда да я поддържа, с течение на годините след Освобождението, тя се е превърнала в самосрутваща се постройка и в крайна сметка се е сгромолясала. Чак след това от кумува срама някой се сетили, че трябва да я възстановят.

Не на последно място е необходимо да се спомене, че братът на Апостолът на свободата – Петър Левски, който е Ботев четник, а по-късно и опълченец в Руско-турската война, след Освобождението е оставен на произвола на съдбата и умира самотен в глад и мизерия. Днес неговият гроб също е неизвестен. Това е благодарността, която получават нашите национални герои за своята саможертва в името на народ и Отечество. Знам, че те не са загинали в очакване на почести и слава, но аз като Българин изпитвам чувство на гняв и срам!

Днес, когато живеем във време по-тежко и от чуждо робство, ние отново се нуждаем от Левски. Същият този Левски, който обикаляше страната от град в град и от село в село, за да буди заспалият и поробен народ.  От Левски, който записваше в тефтерчето си всяка изхарчена пара. От Левски, който създаде Тайната полиция към БРЦК и не се колебаеше да убива в името на Отечеството и свободата. От безсмъртния Васил Иванов Кунчев, който окачиха полумъртъв на бесилото, но не издаде своите съратници.

ТОВА Е ВАСИЛ ЛЕВСКИ, ПРЕД ЧИЕТО ИМЕ И ДНЕС УПРАВНИЦИТЕ ТРЕПЕРЯТ!

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!