«

»

Ян. 08

Успешно начало на кампанията за Луковмарш 2012

На 6-ти януари – рождения ден на генерал Христо Луков, в залата на Славянското дружество в България пред близо 80 националисти се състоя откриването на кампанията за тазгодишния “Луковмарш”. Както вече писахме той ще се състои на 18 февруари и ще премине под надслова – “Ден на герои”. Сред присъстващите имаше много национални активисти от различни организации, както и свободни националисти. Освен тях почетен гост беше и председателя на БНРП – доктор Иван Георгиев, както и някои стари легионери.

Сбирката откри Звездомир Андронов, който след кратко встъпително слово, разказа историята на паметното факелно шествие “Луковмарш”. Така присъстващите разбраха, как от шествие състоящо се от 15 ентусиасти през 2004 година, то се е превърнало днес в най-масовата проява в календара на националната съпротива в България, наброяващо 650 души миналата година. Тази година разбира се, надяваме се то да е още по-посетено. След това Андронов отправи апел към присъстващите, когато имат време да помогнат в информационната кампания преди шествието, която ще се състои главно в раздаване на листовки и разлепване на лепенки на публични места, за да може и обществеността да разбере за това събитие. В края на словото му стана ясно, че организаторите подготвят още едно събитие, което ще се състои ден преди шествието – 17 февруари. Предвижда се това да бъде международна конференция, посветена на положението в Европа и белия свят, с акцент върху национализма като единственото спасително решение за европейската цивилизация и бялата раса като цяло. Конференцията ще се проведе в София с участие на чуждестранни и български лектори. Засега от чужбина участие са потвърдили от Франция, Белгия и Германия. Продължават разговорите с представители на други страни, някои от които утвърдени ревизионисти. По-подробна информация за събитието ще дадем по-нататък.

След Звездомир Андронов пред присъстващите излезе автора на брошурата за живота и делото на генерал Луков – Симеон Костадинов, който й направи представяне. Той говори дълго за героичния и изпълнен с воинска и национална чест живот на Генерала, започващ от самото му раждане в морската ни столица Варна, през незабравимият му подвиг през Първата световна война, когато сам спасява град Кюстендил от настъпващата сръбска пехота. Не беше пропуснат и периода, в който той е бил министър на войната и как от нищото е вдигнал на крака българската армия, погазвайки напълно клаузите на Ньойския диктат в името на едно по-велико национално бъдеще. Естествено не беше пропуснато и това, с което генерал Христо Луков завинаги влезе в сърцата на българската национално-патриотична младеж – съгласието му да стане водач на Съюза на българските национални легиони. Една организация съставена предимно от ученици и студенти, начело на която застава един утвърден в обществото ни офицер и политик. Нещо което никой дотогава не си е представял. Освен чисто историческите моменти Симеон Костадинов обърна внимание и на съвременния прочит на делото на генерал Луков. Започвайки от неговия идеал за единна и целокупна България, борбата му за социална справедливост, битката му с корупцията сред управляващия елит в тогавашна България, както и това, че е разобличавал масоните по върховете на властта и не се е притеснявал да ги посочи с пръст. Колко актуално звучи всичко това днес! Извода е само един борбата за национално могъща и социално справедлива България, която генерал Луков поведе и води до края на живота си, не е приключила! Ние сме продължителите на делото на Генерала и не трябва никога да се отказваме, както не го е направил и генерал Христо Луков.

Трети по ред говори чуждестранният представител Александър Дептола от Националната съпротива в Германия. Той изказа приветствено слово към всички присъстващи, изказа възхищението си от делото на генерал Луков и сподели интересни подробности от съвременна Германия. Така присъстващите научиха как децата там, още от детската градина са възпитавани в дух на ненавист към своето Отечество в периода 1933-1945 година, втълпявайки им се, че това е най-лошият период в германската история, който никога не трябвало да се повтаря. Всичко това германската държава прави в нарушение на собствените си закони, забраняващи всякаква политическа агитация и пропаганда в училищните и възпитателните институции. Освен това немския гост сподели и как ежедневно в Германия биват обругавани и обиждани военни ветерани, а гробищата на загиналите разрушавани и осквернявани. Единствената преграда пред тези процеси са германските национални активисти, които всеки ден влизат в неравната борба със системата.

Последен говори Пламен Димитров, който изнесе лекция за историческия път на българския национализъм. Той започна още от античността, изтъквайки че за разлика от повечето европейски народи българите имат национално самосъзнание от поне няколко хиляди години, а българската нация е най-старата, не само в Европа, а и в света. Неговата ретроспекция обхвана всички периоди на зараждане и проява на българския национализъм от Възраждането, през войните за национално обединение и националистическите организации в периода 1919-1944 година, националистическата антикомунистическа съпротива след 9-ти септември, в лицето на горянското движение и някои други по-малки партии и организации, стигайки до съвременния български национализъм, започнал своя живот след 10-ти ноември 1989г.

След края на сбирката около половината от присъстващите се отправиха към паметника-барелеф на Илия Минев, намиращ се близо до НДК, където със запалени факли и минута мълчание, почетоха паметта на великия българин, националист и антикомунист, който си отиде от този свят на 6-ти януари 2000г.

С това този първи ден от кампанията за факелното шествие в памет на генерал Христо Луков приключи. Надяваме се оттук нататък да има още много такива прояви, които да събират и сплотяват националните активисти в България, в името на общата ни борба!

Откриване Луковмарш 2012 - 1Откриване Луковмарш 2012 - 2Откриване Луковмарш 2012 -  3Откриване Луковмарш 2012 - 4Откриване Луковмарш 2012 - 5Откриване Луковмарш 2012 - Илия Минев паметник