Статии и анализи

Сорос като рупор на клана Ротшилд

Автор: Валентин Катасонов

Бележка и превод: Румен Воденичаров

Проф. Валентин Катасонов е председател на руското икономическо общество „Сергей Шарапов”. Той е един от най-последователните критици на съвременната банкова система, която толерира либералната офшорна икономика, която от „пари прави пари”, а при фалит на големи банки прибягва до „банков социализъм” т.е. държавата спасява банки с парите на данъкоплатците, като политиците, разрешаващи намесата и повтарят клишето „Това е за последно!”. Нещо, в което се убеждаваме на примера с КТБ в България. Проф. Катасонов успява разбираемо да обяснява сложни финансови процеси на съвременния капитализъм. На него принадлежат следните афоризми и метафори:„Банките правят пари от въздуха. От 1 долар те правят 10 долара”; „Днес банките не толкова инвестират, колкото кредитират. Те събират парите ви и след това отиват на фондовите пазари да спекулират.”; „Усъвършенстването на съвременната банкова система прилича на обучение за каране на кола не на 4, а на 3 колела.” За българските политици, които тези дни са много горди от постигнатото съгласие при Президента за влизане в Европейския Банков Съюз (ЕБС) ще бъде от полза последната статия на известния икономист, публикувана на 25 юни 2014 г. с пекинското англоезично списание „The 4th Media”. От нея те ще разберат, че който влиза в съюз, какъвто е ЕБС, ще трябва да плаща „членски внос”. Националната валута е един от атрибутите на националната държава, което пък обяснява защо Великобритания не се разделя с фунта стерлинг, а Марин льо Пен обещава изберат ли я за президент, да върне франка на сънародниците си във Франция. Членството в ЕБС работи за доктрината на Сорос и Ротшилдите, а именно за абсолютната власт на банките. Или: От корпоратокрация към банкокрация.

—————————————-

Изразът „Бретън Уудс-2″ става популярен, но всеки по своему разбира тази мъглява формулировка. Едни като носталгия по златния стандарт, други като връщане към идеята на Джон Кейнс за създаване и приемане на наднационална валута от типа на „банкор” (валута, предложена в 1944г. от английския икономист Джон Кейнс за международна разплащателна единица. Курсът на банкора е свързан с покритието му в злато, а всички останали валути се изразяват в банкори” б. пр.) или като такава да бъдат използвани специални изкуствени международни платежни средства (MDRs), (нещо като валутна „кошница“, стойността на които да се определя от стойностите на няколко валути, напр. американски долар, евро, японска йена и британски фунт, б. пр.), които в 1970 г. в неголеми количества бяха емитирани от МВФ. Трети смятат, че Бретън Уудс-2 трябва принципно да се отличава от американо-английския проект, обсъждан през 1944 год. и че светът трябва да има няколко регионални валутни зони.

Експертното общество въведе понятието „Бретън Уудс-2″ още в края на ХХ век. В 1994 год. във връзка с половин вековния юбилей на конференцията беше създаден Комитет за актуализиране на Бретън Уудс, оглавен от някой си Марк Узан. На официално ниво идеята за „Бретън Уудс-2″ пръв изказа италианският сенатор Оскар Петерлини. В разгара на финансовата криза през 2009 г. Петерлини официално внесе в италианския сенат „Предложение за реорганизиция на международната валутна система – нов Бретън Уудс“. Документът беше одобрен от голям брой депутати в горната палата. Въпреки, че в този документ не се говореше нищо за връщане към златото, в него се подчертаваше необходимостта от контрол върху печатането на пари, което да бъде обвързано с реални активи и стоки, а не с финансови активи. Обръщаше се внимание на това, че светът се нуждае от финансова система с фиксирани валутни курсове и забрана за свободно трансгранично движение на спекулативни капитали.

На срещите на G-20 във Вашингтон (ноември 2008 г.) и Лондон (април 2009 г.), на които се обсъждаха пътищата за изход от световната финансова криза, също нееднократно се огласяваше изразът „Бретън Уудс-2″. В разгара на финансовата криза на форумите на G-20, G-8, G-7 и подобни на тях се правеха радикални предложения за преустройство на световната валутна и финансова система. Някои дори казваха, че е необходимо свикване на световна конференция „Нов Бретън Уудс” в самата Организация на Обединените Нации. Предлагаше се на нея да бъдат приети ред изключително важни международни договори: 1) Всеобща икономическа харта, основана на предложенията на германския канцлер Ангела Меркел, 2) Глобална енергетическа харта, предложена от страните нето-износители на енергоресурси и 3) Значителни поправки в Устава на ООН, включващи създаване на Съвет за финансова безопасност. Но след като бурята на световната финансова криза отмина, политическите лидери веднага забравиха за проекта „Нов Бретън Уудс”.

В края на ХХ век възникна илюзията, че светът може да стане еднополярен и да се управлява от Вашингтон. Под флага на глобализацията започна реализацията на Pax Americana. Но днес Вашингтон губи своето влияние в света и по всичко личи, че повторение на Бретън Уудс няма да има.

Новият Бретън Уудс на Джордж Сорос

В същото време може да се говори за нов Бретън Уудс като реанимация на проекта на Джон Кейнс, който преди 70 години не е бил подкрепен от участниците в конференцията. Най-известният изразител на този вариант на Бретън Уудс е финансовият спекулант Джордж Сорос. Още в 2009 г. в апогея на световната криза този милиардер обяви подготовката на конференция „Нов Бретън Уудс”. През април 2011 г. тази конференция се състоя. За нея няма много подробности. За сумата от 50 млн долара Сорос събра в Ню Хемпшир около 200 учени, делови хора и държавни лидери под егидата на неговия Институт за ново икономическо мислене (Institute of New Economic Thinking – INET). На срещата участваха знаменитости като бившия председател на Съвета на директорите на ФРС Пол Волкер, бившият премиер министър на Великобритания Гордън Браун, нобеловият лауреат и бивш вицепрезидент на СБ Джозеф Стиглиц, известният икономист директор на Институт за земята Джефри Сакс. Мероприятието на Сорос беше толкова секретно, че можеше да бъде сравнено със заседание на Билдербергския клуб. Известно е само, че всичко е протекло под лозунгите на кейнсианството. Говорело се за ролята на Китай като полюс на световната икономика и политика, за необходимостта от преход към наднационална валута и за създаване на световен емисионен център (Световна Централна Банка), за преустройство на световната финансова система.

Джорж Сорос като рупор на клана Ротшилд

Добре е известно, че Джордж Сорос е креатура на Ротшилдите и играе роля на техен рупор. От публичните изяви на този известен със своите шокиращи и неетични ходове финансов спекулант може да се добие известна представа за неговите господари. Ротшилдите са абсолютни космополити и не са свързани с нито една държавност, за разлика от Рокфелерите, на които Америка им е нужна, защото на нейна територия е печатната машинка и военно-промишления комплекс, който я охранява. Ако говорим за това какво разбира Сорос под „световни пари”, то това е по-скоро комбинация от наднационална валута и злато.

Сорос нееднократно е заявявал, че разглежда Китай като модел на новия световен финансов ред на мястото на САЩ. Сорос нарича Съединените щати бреме на световната икономика заради поевтиняващия долар, отбелязвайки необходимостта от нова световна валута във вид на изкуствени платежни средства (SDRs), емитирани от МВФ. Понякога Сорос бива определян като привърженик на идеите на Джон Кейнс, но това е заблуда, възникваща от факта, че той критикува пазара, твърдейки че той не може да бъде саморегулиращ се механизъм. Всъщност Сорос е противник на държавата и държавното регулиране. Той е привърженик на регулирането на икономиката с помощта на големите корпорации и банки. Такова регулиране според него би могло да се допълва с регулиране от страна на наднационални органи. Примери за такива органи са институтите на ЕС, за създаването на които Сорос има дял. На Сорос му харесва Европейската Централна Банка, Европейската комисия и другите органи на евроинтеграцията не защото осигуряват някаква икономическа ефективност и подобряват живота на хората. Те му харесват, защото работят за приближаването на края на националните държави, разчиствайки терен на монополите и банките.

Джордж Сорос не се стеснява да заявява, че Америка не му допада. Но не затова, че води разрушителни войни по цял свят. Не затова, че в нея социалната поляризация е най-голяма. Не затова, че в нейните затвори излежават присъди повече от 2 млн души, а още 4-5 милиона са осъдени на срокове затвор, но се разхождат на свобода поради недостиг на места. И не затова, че в Америка е организирано тотално послушване на телефонните разговори. Америка не се харесва на Сорос, защото в нея все още остават запазени много от атрибутите на държавността. Ето защо Сорос беше един от главните спонсори на предизборната президентска кампания. Така могат да бъдат обяснени и някои нелогични на пръв поглед решения и постъпки на днешния стопанин на Белия дом, които възмущават патриотите на Америка. (Може да си представим на какво ще заприлича Украйна след „реформата” на МВР, която ще бъде финансирана от Сорос , б. пр.)

Ако назовем всичко с точните думи, то Сорос е ревностен привърженик (адепт) на финансовия капитализъм. Точно на този, за който преди един век австрийският социалист Рудолф Хилфердинг, имайки предвид финансовия капитализъм, писа че това е банкократия т. е. диктатура на банките. Подобен модел на обществото доста напомня на обединен концлагер.

Говорейки за Сорос, нека споменем още един човек на Ротшилдите – бившият изпълнителен директор на МВФ Доминик Строс-Кан. Той подобно на Сорос недолюбва Америка и долара и работи за намаляване на ролята на зелената валута. Известно е, че малко преди започване на военните действия срещу Либия през 2011 год. Строс-Кан се е срещнал с либийския лидер Муамар Кадафи и е заявил поддръжката си на неговия проект за въвеждане на регионална валута – златен динар. Нещо, което е предизвикало неудоволствието на стопаните на печатната машина на Федералния резерв и е станало причина за неговата скандална оставка и малко по-късно – за агресията на НАТО в Либия.

Новият световен финансов ред в „широк културен контекст”

На Ротшилдите не се нравят националните валути. Това според тях е анахронизъм от ХХ век, който пречи за установяване на световно правителство. А за да може по-скоро да се избавят от националните валути, трябва да се унищожи националната държава. За целта трябва да се разклатят колкото е възможно повече всички културно-нравствени устои на обществото. Наблюдението на Сорос показва, че този милиардер способства за културното израждане на човечеството. Сорос подкрепя правата на „потискани малцинства” (напр. ромите в Източна Европа, б. пр.), правото на аборт, атеизма, легализацията на наркотиците, евтаназията, сексуалната просвета, феминизма, еднополовите бракове и т. н. Той тръби за глобализация във всички нейни разновидности, за масова имиграция, за контрол на раждаемостта. Тези идеи той разпространява по цял свят в 60 страни чрез фондациите на неговия Институт за Отворено общество (ОО), разходите за които са около 600 млн долара годишно. В пропагандата на идеите на Сорос се включват (срещу съответно добро заплащане, б.пр.) ветерани от политиката, финансите и СМИ. Между тях може да отбележим бившия президент на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Жак Атали. Сходството между идеите на Сорос и Атали е поразителна. И двамата са космополити до мозъка на костите, и двамата залагат на организиращата роля на банките, и двамата яростно нападат остатъците от национална култура и религиозност, и двамата пледират за необходимостта от Световна централна банка, световни въоръжени сили и т.н. Чувства се, че и зад двамата стои един и същ господар и възложител.

Не зная дали разговорите в хотел „Монт Вашингтон” през април 2011 г. са излизали извън рамката на програмата на световните финансови форуми, но няма съмнение, че целта на „стратегически мислещия” Джордж Сорос е разрушаване на основите на традиционното общество. В своята програмна статия, отпечатана 6 месеца преди конференцията „Нов Бретън Уудс” той написа „Реорганизацията на световния ред трябва да се разпростре и по-нататък, извън финансовата сфера”. Така милиардерът изразява мировъзрението на своите господари, за които парите, финансите, валутните курсове, фиксинга на златото, ценните книжа, кредитите, деривативните инструменти, борсите и другите атрибути на съвременната финансова система са само средства, а крайната цел е властването над света.

–––––––––-

Статия в пeкинското англоезично списание „Тhе 4th Меdia“, 25.06.2014

Източник: literaturensviat.com

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
X