Чужбина

Светът е на прага на сериозни сътресения

Предлагаме ви един много интересен прогнозен текст, публикуван в списание „Геополитика“. Неговият автор е заместник директор на Китайската академия за обществени науки.

Автор: Ли Шънмин

Въпреки промените, породени от световната финансова криза, мнозина все още вярват, че и в обозримо бъдеще (т.е. през следващите 20-30 години) в света, като цяло, ще се запази ситуацията, характеризираща се с наличието на „силен Запад и слаб Китай“. В сляпата си самоувереност, Съединените щати си позволиха да насочат острието на атаката си едновременно против две държави – Русия и Китай. През следващите години обаче, Америка, като държава-империя, ще отслабва и, за да забави този процес, тя ще трябва във все по-голяма степен да се опира на Европа, Япония и някои други държави. Засега е трудно да прогнозираме, какъв ще бъде, след 20-30 години, резултатът от сътрудничеството, конкуренцията, игрите и борбата между най-големите държави и групировки в света, но и днес вече е ясно, че от началото на сегашната световна финансова криза до 20-те – 30-те години на ХХІ век, а вероятно и до 2050, глобалната архитектура ще се намира в състояние на силно турбулентност и дори сътресения. Това е неизбежния резултат от трупащия се от доста време насам конфликтен потенциал, чиито източник са многобройните противоречия в съвременния свят.

По-тежката криза тепърва предстои

За това има няколко причини. На първо място, световната икономика навлезе в продължителен период на рецесия. С глобалното разпространение на неолиберализма, вълната от приватизации тласка световната икономика в задънена улица. Днес, американският елит, който представлява едва 1% от населението на страната, контролира почти 1/4 от националния доход. Бедните в света стават все повече и те стават все по-бедни. Богатите пък стават по-малко, но още по-богати. Обедняването е налице в почти всички държави, ярък показател за което е рязкото нарастване на обема на суверенния дълг и бюджетния дефицит в отделните държави. Така, през 2011 държавният дълг и бюджетният дефицит на САЩ достигнаха, съответно, 100% и 11% от БВП. За 17-те страни от еврозоната, тези показатели достигнаха, средно, 87% и 6%, значително надхвърляйки тавана от 60% и 3%, фиксирани в Пакта за стабилност, както и икономическия растеж в Евросъюза.

На второ място, следва да сме наясно, че тепърва ни предстои да се сблъскаме с още по-сериозна финансова криза. Причината за това са онези мерки, които водещите държави използват за борба с кризата: съкращаването на бюджетните разходи, паричната емисия, продажбата на държавни активи за да се осъществят плащанията по държавните задължения, преминаване на икономиката на високотехнологични иновационни „релси“ и т.н. Подобни действия могат локално и временно да отслабят противоречията, но в дългосрочна перспектива те подготвят почвата за още по-мащабна социално-икономическа криза в целия свят.

Пряка последица от бюджетните икономии са съкращаването на потреблението, увеличаването на безработицата и социалните сътресения. Разпродажбата на държавните активи пък директно води към още по-голяма концентрация в ръцете на частния или чуждестранен капитал на стратегическите инфраструктурни предприятия, земеделската земя, полезните изкопаеми и другите ресурси, непосредствено засягащи състоянието на държавата и просперитета на населението, което пък задълбочава социалната поляризация. Прехвърлянето на икономиката на високотехнологични иновационни релси, в крайна сметка, води до това, че в световен мащаб намалява трудовият доход за сметка на увеличаващият се капиталов доход, което още повече изостря фундаменталното противоречие между неограниченото разширяване на производството и ограниченото търсене от страна на обществото.

Не бива да допуснем САЩ да забият клин между Китай и Русия

На трето място, западният свят, начело със САЩ, преживава икономически залез, при това обаче, той продължава да разполага с достатъчно мощни инструменти на „твърдата“ сила, в лицето на своя финансов и военен сектор. Западните държави продължават безразделно да контролират и лостовете на т.нар. „мека“ сила, в това число определянето на международните правила, манипулирането на общественото съзнание и т.н. Използвайки разнообразни методи за „настройка“, те – в сътрудничество, конкуренция или открита борба с многобройните държави от Третия свят, използват както „твърдата“, така и „меката“ си сила. Паралелно със задълбочаването на световната финансова криза, скритото зад сътрудничеството, конкуренцията и борбата между световните държави противопоставяне в такива сфери, като енергоресурсите, продоволствието, финансите, Интернет и дори териториалните и акваториални спорове, само ще се усилват. В тези условия, оптималният избор за западния свят, начело със САЩ, е да открият подходящия партньор, с чиято помощ могат да разпалят война в един или друг регион. Предвид сегашната ситуация в Азия, за тях би било най-добре да се опитат да обърнат в своя полза съществуващите спорове между Китай и Виетнам, Северна и Южна Корея, Саудитска Арабия и Иран, а след това и между Китай и Япония, Китай и Индия и т.н. При това САЩ могат да се възползват от изпитания в двете световни войни механизъм, позволяващ им да печелят, доставяйки оръжие и на двете страни в конфликтите. Затова Китай следва решително да защитава собствения си суверенитет и териториална цялост и тук няма място за половинчати решения, двусмисленост и колебания.

На четвърто място, както вече споменах, в сляпата си самоувереност, САЩ насочват острието на атаката си едновременно против Русия и Китай. Наскоро бившият помощник на държавния секретар по финансите Пол Робъртс побликува статия, в която твърди, че: „Фактите никога не са били по-очевидни: и двете партии във Вашингтон насочват острието на атаката си срещу Русия и Китай. Все още не е ясно, дали целта на САЩ е унищожаването на тези две държави, или само докарването им до състояние, когато те ще се окажат неспособни да се противопоставят на глобалната американска доминация“. Според мен, и едното, и другото е вярно. Неутрализацията на възможностите на Русия и Китай за противодействие е целта на САЩ на сегашния етап, а ерозията и разрушаването на тези две държави е тяхната задача-максимум. В този си стремеж, американците се ръководят най-вече от наличието у Русия на изключително богат ресурсен потенциал и мощен военно-индустриален комплекс, както и от огромния пазар и нарастващия икономически потенциал на Китай. Според Вашингтон, в днешна Русия, под ръководството на Владимир Путин се възражда т.нар. „национална диктатура“, а пък бурното развитие на „социализма с китайска специфика“, от гледната точка на идеологията и американските ценности, представлява смъртна заплаха за САЩ. През юли 2012, по време на 13-дневното си външнополитическо турне, американският държавен секретар Хилари Клинтън посети девет страни, включително Франция, Афганистан, Япония, Монголия, Виетнам и др. В подтекста на нейните изказвания там се усещаше определена антируска и антикитайска насоченост. Разбира се, не бива да допуснем западният свят, начело със САЩ, да забие клин между Китай и Русия, формирайки изключително широк „обединен международен фронт“, с чиято помощ първо да бъде обкръжен и унищожен Китай, а след това, измествайки се на север, да се постигне разчленяването на Русия. Подобно развитие би гарантирало окончателната глобална доминация на Запада.

Изострянето на различните глобални противоречия и проблеми

На пето място, неолиберализмът, налаган от Запада, начело със САЩ, има определен срок за „събиране на реколтата“, който ще настъпи след 3-5 или максимум 10 години. От една страна, развитите държави осъществяват мащабно прехвърляне на замърсяващите енергоемки и трудоемки производства в развиващите се страни, а от друга – с ускорени темпове развиват на собствената си територия високотехнологичните и иновационни производства, трансформирайки непрекъснато модела на икомическия си растеж. Подобна „симбиоза“ би могла да просъществува още няколко години. В определен смисъл, тя жертва дългосрочните интереси на развиващите се страни в името на моментната печалба. Но щом потенциалът на това „взаимноизгодно“ сътрудничество се изчерпа окончателно и настъпи времето „да се берат плодовете“ от него, конфликтът ще се окаже неизбежен. Мащабното изтегляне на чуждестранния капитал още повече ще изостри т.нар. „икономически дисбаланси“ в целия свят и ще провокира още повече глобални сътресения.

На шесто място, със задълбочаването на финансовата криза повсеместно ще започнат да се възраждат и да се изострят противоречията и проблемите, наследени от историята. Този процес може да засегне най-различни „тлеещи“ спорове на етническа и религиозна почва, или замразени конфликти, касаещи суверенитета или икономическите интереси.

Обобщавайки казаното дотук, можем да кажем, че смяната на епохите все още не е станала факт, но лайтмотивът и тенденциите в световното развитие вече се променят, като някои от тях безвъзвратно остават в миналото и биват заменени от други. Светът е на прага на много сериозни сътресения, трансформация и промени. В това „увиснало“ състояние той може да остане не повече от 10-12 години. Буквално във всеки момент на планетата могат да се случат мащабни непредвидени събития, както и да възникнат нови проблеми. Трябва да бъдем морално готови за това и да разполагаме с адекватна стратегия за реагиране. Само така ще можем своевременно и правилно да се възползаме от безпрецедентните си стратегически възможности за да отговорим адекватно на небивалите стратегически предизвикателства, пред които сме изправени.

Подобни статии

Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
X