Международна дейност

Полша и новият възход на национализма в Европа

Има нещо, което нашите противници от всякакъв политически спектър не могат да проумеят. Затова винаги имат сериозен проблем, когато се опитват да вместят национализма в някаква ниша, определена от тесните рамки на празните им идеологии. Такава догматична категоризация винаги ще се проваля, защото национализмът е живият дух на нацията. Той е динамичен и реагира на промените и на проблемите, с които се сблъсква нацията. И ако прибягваме до идеология, като инструмент за политическа борба, то това е продиктувано от спецификата на епохата, в която живеем. Едни бяха нуждите на нациите преди сто или двеста години, други са в настоящия момент. Затова и новото поколение националисти в Европа е носител на един по-различен, “нов” тип национализъм. Нов, именно в смисъл на съобразен със съвременната безпрецедентна заплаха за физическото, културно и духовно оцеляване на нашите народи. И същевременно стъпил на доказаните през вековете ценности. Затова и днес национализмът в цяла Европа е отново във възход. И въпреки свирепата индоктринация, особено на Запад, все повече хора осъзнават, че това е единственото спасение за народите ни. Събитието, което показа най-ярко този подем бе тазгодишният Марш на Независимостта в Полша.

Конкретния повод за тези редове е посещението ни, за втора поредна година, на събитието, по покана на нашите приятели от “Щурмовци”. Но това е много подходящ случай да бъде илюстриран именно похода на новото поколение националисти и началото на една истинска Реконкиста на Европа. И по-точно, все по-тясното сътрудничество между националните движения на континента, срещу общата заплаха. Процес, който се развива от много време, но който особено се задълбочава през последните няколко години. Процес, от който ние самите сме активна част, тъй като вече над 15 години работим за изграждане и укрепване на сътрудничеството с различни европейски национални организации. А Луковмарш се превърна в едно от събитията, част от календара не само на българските, но и на европейските националисти. Именно така установихме контакт и с нашите полски другари. Но връщайки се към събитието в Полша, може да се каже, че то е най-добрата илюстрация на това което се случва и което предстои в общоевропейски мащаб.

Самият марш, възобновен преди десетина години от няколко стотин националисти, се превърна в най-мащабното националистическо събитие в Европа. Миналата година събра близо 100 000 души, а тази постави нов рекорд, привличайки 250 000 участници. Във време, в което господстващия в световен мащаб глобализъм се опитва да унищожи националната държава, идентичността и родовата памет, за поляците този марш се превърна именно в символ на отстояването на тези идеали. Но той бе възприет и като символ на съпротивата, борбата за национална независимост и за самото право на съществуване на народите, от националистите в цяла Европа. Като тазгодишният марш бе най-показателен в това отношение. Специално за него бяха дошли групи националисти буквално от всички краища на континента. Лично аз имах толкова приятели и познати, от цяла Европа, че за три дни прекарани във Варшава, не можах да се срещна с всички. А се видях с хора от Румъния, Чехия, Словакия, Русия, Беларус, Украйна, Хърватия, Швеция, Холандия, Люксембург… На шествието имаше групи от Австрия, Германия, Италия, Испания, Унгария, Сърбия, Гърция, Естония, Латвия и вероятно още европейски държави. Да, на шествие за полската независимост присъстваха германски, украински и руски националисти. Все повече са националистите, които осъзнават, че макар да има твърде много сложни и нерешени конфликти и проблеми между народите в Европа, то днес самото ни съществуване е поставено под въпрос. Всичко друго може да бъде решено, чак след като гарантираме оцеляването на нашите народи. А решение на конфликтите помежду ни, трябва да търсим без повече кръвопролития. Както гласеше и един от лозунгите на марша – “Без повече братски войни!”

Но за да оценим адекватно процесите, които се развиват, трябва да вземем предвид, не само положителните, но и отрицателните тенденции. Защото маршът не мина безпроблемно, а някой неща останаха скрити за широката публика. Проблемите започнаха, когато кметът на Варшава Хана Гронкевич-Валц, от либералната и опозиционна “Гражданска платформа”, забрани марша. След като това бе оповестено, президентът на Полша Анджей Дуда (от управляващата “Право и справедливост” – дясна, афишираща се като националконсервативна партия)  заяви, че той щял да организира марш от същото място по същия маршрут. Нещо, което не бе добре прието от не малко националисти, които видяха в това опит на властите да присвоят проявата, превърнала се във всенародна. Управляващите предприеха и други действия, които не бяха коментирани от медиите. Докато някои от организаторите на марша открито обявиха, че ще си сътрудничат с президента, срещу националисти от няколко организации, виждани като по-радикални, властите предприеха репресивни действия. Имаше задържания, акции и обиски под предлог, че се търсят взривни вещества. Всичко това съпроводено от заплахи, че нарочените ще бъдат съдени за тероризъм. Разбира се, всичко завърши без да бъдат открити подобни вещества, нито бяха повдигнати обвинения срещу някого. Но явно цел бе хора да бъдат сплашени, злепоставени и да им се попречи да се организират за марша. Бе провалена и конференцията с международно участие, планирана от “Щурмовци” в деня преди марша. Единствените предварително обявени участници в конференцията – гости от ЮАР, които трябваше да говорят за жестокият геноцид над бялото население там, бяха екстрадирани от Полша веднага след кацането им. Становището на пострадалите полски националисти бе, че подобни репресии срещу тях не е имало и при предишното либерално управление. Междувременно обаче, съда отмени забраната на кмета и стана ясно, че националистите могат да направят шествие. И то се проведе с грандиозен успех, а репресираните организации организираха своите блокове, въпреки проблемите.

Всичко това показва една опасност, свързана с подема на национализма. Винаги съществува заплахата, опортюнисти, бързо ориентирали се в ситуацията да яхнат вълната на надигащите се патриотични чувства у хората. Довчерашни либерали и всякакви други, на бързо ще се пишат първи патриоти. Но патриоти от “добрите”, не като онези “лоши радикали”. Подобно нещо виждаме и у нас и в цяла Европа. И дори извън границите на континента, след като дори Тръмп заяви, че е националист. Дали ще допуснем подобна мимикрия, зависи от нас – националистите. Но в тази мода на патриотизма, можем да намерим и нещо, което е полезно. Защото показва, че при постоянен и нарастващ натиск от страна на истинските националисти, прозореца на Овертон може да бъде изтласкан обратно в желаната от нас посока. Първо, идеите ни да бъдат признати, приети, след натиск – прилагани и в крайна сметка, ако сме достатъчно последователни и упорити, наистина да се наложим като господстваща сила.  А това трябва да се случи, защо Европа може да бъде спасена единствено от новото поколение националисти.

 

 

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
X