Чествания и възпоменания

Поклонение до Дойран

Дойран безспорно е едно свято място за народа ни. Там българските герои падаха в свиреп бой, бранейки народа и Отечеството ни. Напояваха обилно с кръвта си сухата земя, за да платят цената на свободата ни. От там душите им се възнасяха към небесата, защото с жертвата си за нас, те печелеха вечния живот. И вечната признателност на всеки, у който е жив българския дух. Там малкият ни, но храбър народ разби армиите на две от Великите сили по това време – Великобритания и Франция. Там българският дух триумфира и славата на героите ни се разнесе за да отеква във вековете. Там генерал Владимир Вазов се превърна в легенда.

За това и нашето двудневно посещение по тези места може да се нарече само поклонение. Сто години по-късно, растителността е покрила склоновете, по които са били разположени българските позиции. Времето и зложелатели също са казали своето по отношение на паметници и укрепления. Въпреки това обаче, все още личи в каква непревземаема крепост са били превърнати ридовете от българската войска. Траншеи и бункери са осеяли местността. Фердинандовата чешма, посветена на загиналите герои от 34 пехотен троянски полк, която е възстановена през 2010 година, също напомня за онези славни времена.

Усещането да вървиш през позициите, които някога са бранели дедите ни. Да нощуваш в гората, в която някога на пост са стояли храбрите ни воини. Да се спуснеш в окопите, спрели вълна след вълна нашественици. Да влезеш в бункерът, някога наричан с ужас от англичаните “Окото на дявола”. Да видиш четири скромни кръста, забити на дърво, напомнящи за четирима славни синове на майка България, оставили костите си там. Да наблюдаваш местността от мястото, на което някога е стоял самият генерал Вазов… Това е едно преживяване, което трудно може да бъде описано. Но е нещо, което заслужава да почувства всеки, който е запазил жив и буден в себе си българския дух.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
X