«

»

Ян. 13

Подвигът на Мара Бунева

мара буневаИсторията на тежките борби за политически свободи на народите познава чудни подвизи на саможертва от героини, имената на които блестят през всички времена и епохи. Жана д’Aрк изгоря на кладата с пълна вяра, че е изпълнила възложената й мисия от провидението  – да спаси Франция от английския гнет. Шерлота Корде с усмивка на уста се качи на ешефода, смятайки, че със смъртта на Марат дава мир на народа си и спасява Франция от пламъците на революцията. Младата тетовка – Мара Бунева, с няколко куршуми, всред Скопие, край Вардара, повали мъртъв Велимир Прелич, чието име беше станало синоним на инквизитор и върл гонител над всичко българско в цяла Македония. Тя загина от собствената си ръка, без да чака съд, или милост отнякъде.

Стимулът за подвига на Жана  д’Aрк, за подвига на Шарлота Корде са едни от главните стимули, които движат френския народ към саможертва и безкористна служба на Франция. Образът на Мара Бунева стана идол за македонските раволюционери и е врязън незаличимо в народната душа, окичен с ореола на безсмъртна национална героиня. Денят 13 януари, в който Мара Бунева казава сръбския злодей Прелич и се пожертвува за спасението на своя народ и отечеството си, остава ден на всеобща национална почит. Споменът за нея и делото й остават за поколенията като най-скъпа реликва и непресъхващ извор, откъдето те ще черпят морални и духовни сили за достигане идеала, за който се пожертва Мара Бунева. В последните минути, когато гаснеше пламъкът на нейния дух, устните й шепнеха:

–          „Аз обичам своето отечество, умирам за свободата на моя народ …“

Нима мисли врагът, че на един народ, който е излъчил из средата си героини като Мара Бунева, може да тъпкана безнаказано неговата свобода и независимост? Нима има някой да мисли, че делото, за което се пожертвува пламенната млада тетовка, може да угасне, преди да се е запалила зората на свободата на Македония?

Делото, за което живя, работи и умря Мара Бунева, е живо. То е безсмъртно, както са безсмъртни тези, които го творят. То ще възтържествува така, както светлината тържествува над тъмнината, и както правдата тържествува над тиранията и робството.

Мара не умря! Тя възкръсна в душата на своя народ! Нейното име стана безсмъртно!

Статия във вестник „Свобода или смърт. Революционен лист“ , бр. 145, март 1934 г.

 

Из книгата „Подвигът на Мара Бунева“

 

мара буневаИсторията на тежките борби за политически свободи на народите познава чудни подвизи на саможертва от героини, имената на които блестят през всички времена и епохи. Жана д’Aрк изгоря на кладата с пълна вяра, че е изпълнила възложената й мисия от провидението  – да спаси Франция от английския гнет. Шерлота Корде с усмивка на уста се качи на ешефода, смятайки, че със смъртта на Марат дава мир на народа си и спасява Франция от пламъците на революцията. Младата тетовка – Мара Бунева, с няколко куршуми, всред Скопие, край Вардара, повали мъртъв Велимир Прелич, чието име беше станало синоним на инквизитор и върл гонител над всичко българско в цяла Македония. Тя загина от собствената си ръка, без да чака съд, или милост отнякъде.

Стимулът за подвига на Жана  д’Aрк, за подвига на Шарлота Корде са едни от главните стимули, които движат френския народ към саможертва и безкористна служба на Франция. Образът на Мара Бунева стана идол за македонските раволюционери и е врязън незаличимо в народната душа, окичен с ореола на безсмъртна национална героиня. Денят 13 януари, в който Мара Бунева казава сръбския злодей Прелич и се пожертвува за спасението на своя народ и отечеството си, остава ден на всеобща национална почит. Споменът за нея и делото й остават за поколенията като най-скъпа реликва и непресъхващ извор, откъдето те ще черпят морални и духовни сили за достигане идеала, за който се пожертва Мара Бунева. В последните минути, когато гаснеше пламъкът на нейния дух, устните й шепнеха:

–          „Аз обичам своето отечество, умирам за свободата на моя народ …“

Нима мисли врагът, че на един народ, който е излъчил из средата си героини като Мара Бунева, може да тъпкана безнаказано неговата свобода и независимост? Нима има някой да мисли, че делото, за което се пожертвува пламенната млада тетовка, може да угасне, преди да се е запалила зората на свободата на Македония?

Делото, за което живя, работи и умря Мара Бунева, е живо. То е безсмъртно, както са безсмъртни тези, които го творят. То ще възтържествува така, както светлината тържествува над тъмнината, и както правдата тържествува над тиранията и робството.

Мара не умря! Тя възкръсна в душата на своя народ! Нейното име стана безсмъртно!

Статия във вестник „Свобода или смърт. Революционен лист“ , бр. 145, март 1934 г.

Из книгата „Подвигът на Мара Бунева“