Статии и анализи

Педофилите – втората вълна „борци за равноправие” след гей-активистите!

Втори етап на сексуалната революция е факт – педофилите надигат глас за права, следвайки примера на гей-активистите!

Предлагаме ви един материал на Анжела Петрова, публикуван на сайта на Българската Патриаршия. Оригиналното заглавие е променено и текста е незначително съкратен. Статията в оригинал може да видите тук. Нашият коментар ще е в курсив.

На 17.08.2011 г., в Балтимор, щата Мериленд, се е провела пропедофилска конференция, домакин на която е била педофилската организация B4U-ACT и на която са представили своите позиции повече от петдесет участници – сред тях немалко открити педофили (или „хора, изпитващи чувство на привличане към непълнолетни”, както самите те предпочитат да ги наричат), а също и редица учени, психолози, сексолози, юристи и други експерти.

На тази конференция е бил открито поставен въпросът педофилията да се извади от списъка с психически заболявания, включен в официалното издание на Американската психиатрична асоциация „Диагностичен и статистически наръчник за душевни разстройства”. При откриването й световноизвестният сексолог д-р Фред Бърлин от Джон Хопкинс Юнивърсити се е обърнал към участниците с думите: „Имам желанието да подпомогна максимално B4U-ACT в постигането на техните цели”.

Макар да не дава такава предизвикателна гласност на своето толерантно отношение към педофилската практика, Европа съвсем не е чужда на това безчестие. Тя го постига със своята безшумна, лукава дипломатичност, свидетелство за което е Лисабонският договор от 2009 г. В този договор, както във всички предишни европейски договори, е налице специален член, посочващ правото на абсолютна свобода в избора на лична сексуална ориентация. В него има обаче и една наглед незабележима, но недвусмислена разлика: във всички предишни договори към съответния член е добавено изричното уточнение, че „педофилията” не се явява вид сексуална ориентация, а в Лисабонския договор това немаловажно уточнение е пропуснато. Така този договор, макар да не дава открита законност на педофилията, на практика я изважда от списъка на незаконните практики, чрез което й отваря опасно широко вратите към законосъобразните модели на светски живот.

С подобен тип лобиране и конференции се реализират опасни амбиции още от 1973 г., когато се внесе искането хомосексуализмът да бъде изваден от официалния списък на психическите разстройства. Само няколко години след това по странен начин се стопиха и изчезнаха 2/3 от изписаните материали и изследвания за рисковете и вредите от хомосексуалния начин на живот. А днешните резултати вследствие на тогавашната активна кампания са повече от тревожни – последица от тези събития на практика е и самият факт на пропедофилската конференция.

Самите теми, обсъдени в така проведената пропедофилска конференция, лъхат на дълбоко зло и показват с какви ужасяващи темпове светът пропада надолу, към преизподнята. Ето, преценете сами от обсъжданите на конференцията тематики степента на посегателство над морала и личностните достойнства на човека:

– Педофилите са „несправедливо заклеймявани и демонизирани” от обществото;

– „Ние не бива да възпираме и ограничаваме сексуалните стремежи на нашите деца”;

– „У децата няма вродена неспособност да приемат със съгласие” полов контакт с възрастен човек;

– Желанието на възрастен човек за полов контакт с деца е изцяло в рамките на „нормативното”;

– Нашето общество трябва да даде „максимален простор на индивидуалната свобода”… Имаме крайно моралистично общество, което е несъвместимо с принципите на свободата;

– В официалния списък на душевните разстройства се пренебрегва фактът, че педофилите „изпитват чувства на нежност и любов към децата”, също както хетеросексуалните и хомосексуалните двойки, които имат нежни чувства един към друг;

– „Болшинството педофили са хора кротки и разумни”;

– В официалния списък на душевните разстройства трябва „да се обърне внимание преди всичко на потребностите на педофилите” и „да не се дава централно място на социалния контрол и нуждата децата да бъдат защитавани”.

Всичко това е директен резултат от успехите и налагането на „политическата коректност”, част от която е идеологията на гей-активизма. Виждаме как допускайки гей-активистите да налагат отклоненията си като норма и давайки им широки привилегии, основани на патологичната им сексуалност, на практика се отваря възможност всякакви извращени да придобият същия статут! Първи от това се опитват да се възползват педофилите! Съзнателно или не, на практика гей-активистите им пробиват път, налагайки абсурдните си идеи над обществото! Да спрем всичко това, докато е време!

Подобни статии

Един коментар

  1. Още през 2008 г. е имало такава толерантност спрямо този вид болни, че на техен фестивал посред бял ден от 11:00 до 18:00 ч. в центъра на Европейски град, на булевард, навън на открито, събитието се е провело в стил терен за порно филми в буквалния смисъл на думите. В продължение на часове са се разхождали голи мъже, които по 2, по 3, по 5 всеки е правел това, което се нарича порнография на обществени места. Имало е полиция за охрана, която просто е наблюдавала от страни пазейки някой да не наруши масовите полови актове. Не е подходящо да се видят снимките и доклада в писмен вид на присъствал журналист, за да го публикувам тук. Помнете, че 70 % от хомосексуалистите са педофили и затова се борят да се легализират педофилията и кръвосмешенията отдавна, а докато се надявам всички във властта да полудеят и прокaрват свои хора в нея, за да успяват мизериите им, престъпленията се извършват. Всеки ден чета по няколко сексуални насилия над деца, случвало се е да намират и по над 10 в един ден, а аз все пак не чета цялата преса в цял свят и много от жертвите не говорят за случилото се или поне дълги години го премълчават преди да подадaт сигнал. Хич да не мрънкат, а всички техни подобни заболели във властта на която и да било държава, да се махат от власт!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
X