«

»

Дек. 20

Орлите умират в полет

спаичДнес се навършват 69 години от подвига на кап. Димитър Списарвески, в който той жертвайки живота си, за да отблъсне вражеското нападение на американските бомбардировачи над София, загива и същевременно остана безсмъртен в сърцата на бъдещите поколение българи, които си спомнят саможертвата му. В негова памет публикуваме една статия излязла в български вестник под заглавието „Едно героично начало“ малко след смъртта му през 1943 г. Тази статия много добре описва духа, с който кап. Списаревски е влязал в бой и е отдал живота си за Родината. Този героичен дух, който е присъщ на българите от дълбока древност и ни е запазил като народ пред вековете. Същия този дух, който ние, българските националисти, сме призвани да събудим днес.

Героизмът е народностно наследство на нашия народ от векове. Българинът е роден герой. Това му качество познават и признават и приятели, и врагове, които са имали някога какъвто и да е досег с българската войска или народ. Още Паисий отбелязва в своята „История” тая смелост и неустрашимост на българина е не без гордост казва, че „един се хвърля като лъв десет и ги побеждава”.
Само на тези качества нашият народ дължи запазването на своята земя тук, в сърцето на Балканите – на този кръстопът, през който са минали десетки други народи, без да оставят дори следа от своето съществуване. Защото само народ със стоманена воля за борба, с несломима жизненост и всеминутна готовност за велика саможертва може да стои като вечен страж по бреговете на Дунава, на Бяло море, на Охридското езеро, по снежните върхове на Рила, на Пирина …
Тринайсет века брани българинът своята земя. С кръвта на десетки свои безстрашни и героични поколения напои той горите, долините и полетата й, с костите на други десетки не по-малко героични поколения очерта границите й. И никога не се умори в борбата, не прояви слабост или колебание в защита на свещените предели на прадедите.
Днес нашият народ е изправен пред нова задача – да брани не само земята си, но и небето си. Вражи самолети като зловещи гарвани се извисиха под българското небе, нападайки мирни граждани и разрушавайки културни блага, творени от цял народ през неговия 65-годишен свободен живот.
Това дръзко посегателство обаче не остава без отзвук. То срещна и тук, под българското небе, същата стоманена воля за борба и победа и същата готовност за подвиг и саможертва, каквито неведнъж врагът е срещал и на твърдата българска земя. Пръв изразител на тая непреклонна воля и на героичния български дух стана един герой – светец – капитан – летец Димитър Списаревски.
Хвърляйки се като „жива торпила” срещу врага, той го срази, за да запази живота на своите братя и да даде пример на поколенията как трябва да се служи и мре за родината. Неговото име и подвиг ще светят с ореола на неувяхващата слава през всички бъдни векове на българско битие. А неговият образ ще грее в душите на всички млади поколения и ще им сочи пътя към великата саможертва пред народния олтар.
Въздушните войски – тия непобедими български орли, защитници на родното небе, из чиято среда излезе героят Списаревски, са горди, че на тях се пада честта да запишат тая нова светла страница в българската история. Но тя е само едно светло начало. Нека врагът не забравя, че по същия път на българското величие и саможертва следват безкрайни редици на българската пехота, българските щурмоваци, танкове, артилерия …
Вечна да бъде славата на героя капитан Списаревски – първата българска жива торпила в Европа, вечна да бъде славата на всеки български герой!

Вестник „Нашенец“, бр. 156/1943 г.

спаичДнес се навършват 69 години от подвига на кап. Димитър Списарвески, в който той жертвайки живота си, за да отблъсне вражеското нападение на американските бомбардировачи над София, загива и същевременно остана безсмъртен в сърцата на бъдещите поколение българи, които си спомнят саможертвата му. В негова памет публикуваме една статия излязла в български вестник под заглавието „Едно героично начало“ малко след смъртта му през 1943 г. Тази статия много добре описва духа, с който кап. Списаревски е влязал в бой и е отдал живота си за Родината. Този героичен дух, който е присъщ на българите от дълбока древност и ни е запазил като народ пред вековете. Същия този дух, който ние, българските националисти, сме призвани да събудим днес.

Героизмът е народностно наследство на нашия народ от векове. Българинът е роден герой. Това му качество познават и признават и приятели, и врагове, които са имали някога какъвто и да е досег с българската войска или народ. Още Паисий отбелязва в своята „История” тая смелост и неустрашимост на българина е не без гордост казва, че „един се хвърля като лъв десет и ги побеждава”.
Само на тези качества нашият народ дължи запазването на своята земя тук, в сърцето на Балканите – на този кръстопът, през който са минали десетки други народи, без да оставят дори следа от своето съществуване. Защото само народ със стоманена воля за борба, с несломима жизненост и всеминутна готовност за велика саможертва може да стои като вечен страж по бреговете на Дунава, на Бяло море, на Охридското езеро, по снежните върхове на Рила, на Пирина …
Тринайсет века брани българинът своята земя. С кръвта на десетки свои безстрашни и героични поколения напои той горите, долините и полетата й, с костите на други десетки не по-малко героични поколения очерта границите й. И никога не се умори в борбата, не прояви слабост или колебание в защита на свещените предели на прадедите.
Днес нашият народ е изправен пред нова задача – да брани не само земята си, но и небето си. Вражи самолети като зловещи гарвани се извисиха под българското небе, нападайки мирни граждани и разрушавайки културни блага, творени от цял народ през неговия 65-годишен свободен живот.
Това дръзко посегателство обаче не остава без отзвук. То срещна и тук, под българското небе, същата стоманена воля за борба и победа и същата готовност за подвиг и саможертва, каквито неведнъж врагът е срещал и на твърдата българска земя. Пръв изразител на тая непреклонна воля и на героичния български дух стана един герой – светец – капитан – летец Димитър Списаревски.
Хвърляйки се като „жива торпила” срещу врага, той го срази, за да запази живота на своите братя и да даде пример на поколенията как трябва да се служи и мре за родината. Неговото име и подвиг ще светят с ореола на неувяхващата слава през всички бъдни векове на българско битие. А неговият образ ще грее в душите на всички млади поколения и ще им сочи пътя към великата саможертва пред народния олтар.
Въздушните войски – тия непобедими български орли, защитници на родното небе, из чиято среда излезе героят Списаревски, са горди, че на тях се пада честта да запишат тая нова светла страница в българската история. Но тя е само едно светло начало. Нека врагът не забравя, че по същия път на българското величие и саможертва следват безкрайни редици на българската пехота, българските щурмоваци, танкове, артилерия …
Вечна да бъде славата на героя капитан Списаревски – първата българска жива торпила в Европа, вечна да бъде славата на всеки български герой!

Вестник „Нашенец“, бр. 156/1943 г.