Статии и анализи

Обвинения срещу демокрациятаОбвинения срещу демокрацията

ОБВИНЕНА Е СИСТЕМАТА

Решението за този манифест е взето на Х Политическа академия на AFP (Работно сдружение за демократична политика) през 1975 година. Убедете се сами доколко той е актуален и днес.

1. Истинска демокрация не бе осъществена никога. Съблюдават се не желанията на народа, не народът бива слушат по основните въпроси, а управляват малки клики начело на партиите, поддържащи системата, и техните институции. Тези клики се подсигуряват срещу промяната на системата чрез едно недемократично избирателно право, ограничителни клаузи, финансиране на партиите от данъчни постъпления, подбор на кандидати, абсолютно владеене на всички средства за масова информация, очерняне и оклеветяване на критични спрямо системата инициативи и т.н.

2. Икономиката е зависима от системата. Доколкото тя не е одържавена, действителните резултати както на работодателя, така и на работника и служителя, се “наказват” данъчно. Формирането на капитал и имущество е направено невъзможно (освен чрез измама), насърчаването на икономиката зависи от връзки и дарения. Дребните занаятчии и производители биват систематично унищожавани и се възпрепятства справедливото разпределение на националния доход на базата на създаденото от отделния човек за обществото.

3. Държавата е вкарана в задлъжнялост с нечувани размери. Под предлога “държава на благоденствието” е изградена една система, при която днес разходите за тази “благоденстваща държава” могат да се набавят само чрез дългове, а заплащането на различните предизборни примамки утре не е изяснено.

4. Бюрокрацията расте безпределно. В стремежа да се направят зависими от системата колкото се може повече хора е раздут един апарат от служители, който още сега изяжда по-голямата част от данъчните постъпления.

5. Настоящото благоденствие е съмнително и преди всичко не е създадено от тази система. Един усърден, трудолюбив, интелигентен и пестелив народ създава стойностите и ценностите, които системата използва за себе си и смазва с тях своите апарати, предизборни кампании, по-точно валяците на своята пропагандна машина. За дела в полза на обществото се дава това, което остава, тъй като все пак не всичко може да се изразходва за интересите на системата. Но и при възлагането на тези работи царят корупция и интереси на системата. Всички разходи обаче се плащат не само с данъчни средства от работещата част от народа, но и от спестовните влогове, които от година на година губят от стойността си.

6. В културно отношение ние живеем от ценностите, създадени в миналото или от престижни начинания, финансирани със средства от данъци. Една нищожно малка група от верни на системата набедени хора на изкуството бива издържана; творящите не се стимулират или биват принизявани.

7. Ако у младежта все още са налице силна доза идеали и идеалистично мислене, то това е пряко намеренията и действията на тази система, която повече от 40 години се опитваше да принизява и да прави смешни ценности като жертва, вярност, честност, смелост, благородство, твърдост.

8. Отбранителната способност и готовността на нашия народ за отбрана систематично са подкопавани и разрушавани. Не войникът, който – обучен и въоръжен първокласно – е готов в случай на нужда да защитава с живота си общността, е изведен като цел, а “гражданинът в униформа”, който с досада изслужва необходимото време. Беше възпитан не офицер – образец за пример на войника и човека, а зависим от системата “служител в униформа”.

9. Нашата младеж не стана по-щастлива, а по-благоденстваща. Беше отгледано и възпитано не поколение, готово за съзидание, ориентирано към бъдещето, вдъхновено, свободно в рамките на обществения ред, отдаващо импулсивно най-хубавите години на своя живот, а растат младежи най-вече освободени от материални грижи, заробени от потребителски нагласи, с манипулирано мнение, безкритични, глупави, скучни, лениви, отпуснати и мудни; услужливи инструменти в интерес на системата, които очакват още повече пари, дотации, кредити, помощи и сигурност, без да мислят за необходимите жертви или без въобще да мислят. Че тъкмо младите хора са тези, които – ако и да са малцинство – са настроени отхвърлящо, дори враждебно спрямо тази система, която им е дала всичко, свидетелства за хилавостта, празнотата и глупостта на нашите властимащи; и ни дава надежда за бъдещето.

10. Чрез непрекъснато заливане с пропагандата от страна на системата и отклоняване към второстепенни неща на избухващото от време на време възмущение беше постигната една широко разпространена нагласа: “Така и така няма полза”, един отказ от критично мислене или от твърдата воля да се променят също така осъзнатите неуредици. В случай на нужда към тази пропаганда се добавят брутално, безчувствено подтисничество, заплахи, очерняне и оклеветяване. Но едно общество никога не живее посредством напразно, безцелно вегетиращи, мърморещи марионетки, а само чрез творчески личности, които не са задължени на никаква система, а само на общността.

11. Градове и области бяха разрушени по егоистични причини и такива от полза само за интересите на малко на брой групи, без оглед на минало и бъдеще. Големи градове загубиха лицето, а с това и атмосферата си. Духовни ценности биват замитани настрана с материални аргументи. Вместо жилища, бяха изградени казарми за наематели; вместо църкви, бяха създадени душевни силози; вместо пространства за живеене – агломерации. Вместо да бъдат сближавани, общините бяха сбутани наедно по партийно-политически причини. Вместо да се държи сметка за предвидимото развитие на транспорта, той беше оставен да нарасне до хаос и сега срещу това се излиза само с увеличаване и въвеждане на нови данъци и глоби.

12. Все така децата са гарант за по-нататъшното съществуване не само на народа, но и на обществото. Който не признава биологичната стойност на детето, трябва най-малкото да признае стойността на бъдещия данъкоплатец и носител на обществените тегоби. Системата направи домакинята и жената-майка смешна, а също и трепещата се за своето благоденствие семейна двойка с възможно най-малко деца на съвестта, оставяни през деня сами и носещи ключовете на семейното жилище провесени на врата; доколкото думата съвест във връзка с тази система вече не е подходяща.

13. Самозабравили се бюрократи, партийни функционери и паразити, които са могли да си осигурят благосъстояние въз основа на определяните от самите тях – но винаги единодушно – заплати и представителни пари, чрез многобройните си постчета и странични доходи, а също и чрез подкупи, биват сочени като “успели”, а с това и за пример. Не благосъстояние чрез труд и постижения, а чрез бездействие, е целта на тази система.

14. Отделната личност все повече се прави зависима от системата чрез анонимни институции и апарати. Под претекст за сигурност, негарантирана от нищо, той става роб на здравни каси, служби, застрахователни компании, камари, администрации, а с това и на системата и нейните носители, които заемат почти само ключовите постове.

15. Истинската независимост на страната, която може да се основава изключително на собствените постижения, на собствени полезни изкопаеми, на най-икономично използване на приемани от предните поколения и заработвани нови стойности и ценности, както и на готовността за тяхната защита, беше предадена и оставена на произвола чрез натрупване на дългове и икономическа зависимост.

16. Историческото съзнание, което, разбира се, не може да бъде атакувано или осребрявано, което обаче е незаменимо като предпоставка за самоосъзнато и постоянно развитие на един народ, беше последователно разрушено.

17. Думата “ред” не само бива оспорвана, но се оценява и отрицателно. “Неангажираност”, “разрушение” и “егоизъм” се превеждат с “индивидуализъм”, “свобода” и “успех”. “Прогрес” на езика на системата означава не вървеж напред от подсигурена и изпитана основа, а необузданост и унищожение на сполучливи форми и ценности.

18. Не качеството, постоянството и устойчивостта бяха издигнати като ръководно начало и основна насока за всичко живо, трудещо се и творящо, а евтинията и начинът на мислене и нагласите за производство на стоки-еднодневки, интензивно потребление и бързо захвърляне. Така не само икономиката се придържа към тези принципи, но и стилът на живот на отделния човек. Но така тази система е също една система, хвърляща всичко на боклука, носителите й са фигури, които могат да бъдат изхвърляни, а нейните политици могат също по всяко време да бъдат заменяни и изхвърляни; ако и с право на пенсия.

19. Земеделският стопанин все повече бива принизяван до степен производител на хранителни продукти, комуто не се заплаща пълната и действителната стойност на добитото. Напротив, той бива спиран да предоставя произведеното от него на обществото. Също както земеделеца, за глупав бива смятан всеки, който е готов да прави много за малко пари.

20. Нашите университети се превръщат в образователни фабрики, които произвеждат висшисти без цел и мярка. И тук за следване във висше учебно заведение решаващи са не постиженията и талантът, а престижното мислене, срамът от физическия труд, както и съображението да се живее за сметка на обществото. Този текст постоянно се препечатва и публикува непроменен от 1975 г. насам. За съжаление всеки ден той се потвърждава!

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
X