Чужбина

На 90 години в затвора за „престъпление на мисълта“

Когато се говори за дисиденти, които излежават ефективни присъди в собствената си страна и то само изразяване на мнение или позиция, която не съвпада с официалната държавна политика и властващата идеология, то мнозинството от хората веднага се сещаш за държави като Северна Корея, Иран, Китай или Русия. И това е напълно естествено, тъй като тези хора живеят в свят създаден от медиите, в който има ясно разграничение кои са лошите и кои добрите държави. В кои преследват тези, които дръзнат да изричат истини, които не са удобни за властимащите и в кои съществува свобода на словото и политически плурализъм. От едната страна са лошите диктатури, а другата добрите демокрации. Тази представа за света битува във всеки наш сънародник без изразено критично мислене.

Според тази изградена представа в главите на хората Германия е от страната на добрите държави. Там всеки може да казва какво мисли и може свободно да изповядва своите политически идеи. Все пак тя е държава от развития Запад, от която трябва да се учим на демокрация

В същата тази Германия на 8 ноември тази година една възрастна жена навърши 90 години. Тя обаче не посрещна своя юбилей в дома си, обкръжена от децата, внуците, а защо не и правнуците си. Както подобава и е нормално за човек на нейната възраст. Тази деветдесет годишна старица посрещна тази годишнина в единична килия в затвора Сене в германския град Билефелд. Това е затвор със строг режим, тоест предназначен за затворници рецидивисти или извършили по-тежки престъпления.

Какво престъпление трябва да е извършила една 90 годишна жена, че да лежи в такъв затвор? Може би е взела пример от някоя българска баба и е част от организирана група за разпространение на наркотици? А може би нещо по-страшно, убила е човек или поне се е опитала?

Урсула Хавербек обаче не е сторила нищо подобно. Това, което я е вкарало в затворническата килия е свободолюбивия й дух и отказа й да държи устата си затворена за неща, които днес в Германия са табу.

Госпожа Хавербек е осъдена по цели осем обвинения да лежи общо 5 години и 9 месеца в затвор. Всяко едно от тези осем обвинения се касае единствено за “престъпления на мисълта”, тоест за неща, които тя е казала или написала, но според действащото законодателство в Германия те нямат право да се мислят и изричат. Тя не е обрала никой, не е наранила никой, не е измамила никой, тя просто е казала това, което мисли. Това я прави един от най-възрастните политически дисиденти в света и може би най-възрастния, който лежи в затвор.

Германските съдии често произнасят доста либерални присъди, особено когато на подсъдимата скамейка седят хора, които нямат германски произход. Показателен е например случая с алжиреца Адел С. (28 години), който е живял нелегално в Германия, но това не му е попречило, за 7 месеца да извърши 6 престпълнеия, сред които нападение с нож, обири на апартаменти и кражби от хора на улицата. За всичко това е получава 2 години и половина затвор, с многозначителната обосновка на съдията: “Като чужденец вие имате повишена непоносимост към затвора, тъй като не говорите немски”.

За Урсула Хавербек не важи “бонуса” чужденец. Нещо повече, тя си позволява да оспорва свещени политически и исторически догми на либерално-демократичната система в Германия. Затова за нея няма никаква милост, напротив приложена е цялата строгост на закона, което почти сигурно обрича старицата да прекара последните дни от живота си сама, сред студените стени на затворническата килия, която ще е неин последен дом. Защото, имайки предвид напредналата й възраст и влошеното здравословно състояние, е много вероятно тя да почине, преди да изтече присъдата й.

Коя е Урсула Хавербек и защо е толкова опасна за властимащите в Германия?

Урсула Хавербек е родена през 1928 година и като дете е част от милионите германци, прогонени от Източна Прусия след края на Втората световна война. Тя следва педагогика, философия и езикознание. Омъжва се за професор Вернер Хавербек. През целия им съвместен живот, тя го подпомага в патриотичната му и културно-просветната дейност, с която той се занимава. След смъртта му тя поема всичките му функции и оглавява създадения от него Колегиум Хуманум (Collegium Humanum) – организация, занимаваща се предимно с културна, природозащитна и метаполитическа дейност.

През последните години госпожа Хавербек активно се противопоставя самоубийствената политика на германската управляваща върхушка, олицетворявана от Ангела Меркел. Също така подкрепя и съдейства за защита на други германски дисиденти, които са преследвани от политическата система заради алтернативното си мнение по дадени исторически или политически въпроси.

Всичко това прави Урсула Хавербек един от най-изявените борци за историческата истина в Германия от периода на Втората световна война, срещу вечното самоунижение на германския народ и за биологичното му и културно оцеляване, на фона на инвазията от имигранти в страната през последните десетилетия.

Тази нейна непримиримост и постоянство обаче я правят и основна мишена за антинационалните кръгове в Германия, които управляват държавата под една или друга форма след 1945 година. И действията срещу нея олицетворяват лицемерието и двуличието на демократичните държави, които гръмогласно обвиняват други правителства и държави, с които не са в добри отношение, в нарушаване на човешките права и незачитане свободата на словото, но които сами се опитват да запушат устите на своите граждани с репресивни мерки. Така например често може да чуете германски политик да рони крокодилски сълзи за отношението на властта към дадени дисиденти в Мианмар или Тибет например, но със задоволство да се изказват, че една 90 годишна старица ще лежи в затвора в собствената им страна.

А Урсула Хавербек съвсем не е единствения пример за човек в Германия, който е осъден на ефективна присъда за изказване на мнение. Напротив, случаите след 1945 са стотици, а в последните години, благодарение на нови репресивни закони, те се увеличават главоломно. Широко пропагандираната свобода на словото важни само до тогава, докато изказваните мнения и идеи не излизат извън зададените от демократичните политкомисари рамки. Всеки, който обаче се усмели да прекрачи невидимата линия и да се движи извън установените либерално-демократични норми, бива незабавно порицаван, а особено упоритите, имат участта на госпожа Хавербек. Така свободата на словото съществува, но само за тези, които не застрашават статуквото. Спокойно може да направим едно сравнение с България преди 10 ноември 1989 г. Защото в крайна сметка и тогава този, който хвалеше партията или най-малкото не я критикуваше, не попадаше под репресивните система на комунистическата диктатура.

Това, с което Урсула Хавербек заслужава уважението на всеки свободомислещ човек, както в Германия, така и в цяла Европа и Света, е нейната непримиримост и жертвоготовност, с която тя се застъпва за истината, въпреки напредналата си възраст. Когато жените на нейните години в най-добрия случай се занимават с плетене на пуловери за своите внуци, тя неуморно изнася речи на събрания, пише статии, дава интервюта и организира семинари, с единствената цел да бъде полезна за своята Родина. И макар вече над 10 години да и се налага да влиза в съдебни зали, за да се защитава от поредното обвинение на държавната прокуратура и да осъзнава, че това неминуемо ще я вкара в затвора, тя по никакъв начин не е смекчила тона си или се е отрекла от възгледите си.

Непримиримия дух на госпожа Хавербек може да бъде пример и за всеки млад националист в България. От нея може да се учим как човек може да жертва дори свободата си, в името на един по-висш идеал – свободата и благополучието на твоя народ. А в тежките времена, които преживява нашето Отечество, всеки, който е поел по пътя борбата за възраждането на България, трябва да възпитава в себе си същата жертвоготовност и непримиримост, както тази възрастна жена в Германия.  

Днес, ние се присъединяваме към празничните пожелание, които Урсула Хавербек получава за рождения си ден в своята килия от цял свят. Поздравяваме и желаем успех и на нашите съратници от партия “Десните”, които днес организират протест на националисти от цяла Германия пред стените на затвора в Билефелд, където се намира госпожа Хавербек. Надяваме се тя да усети силната подкрепа, която има и да издържи и това мъчение на репресивната машина в Германия и един ден отново да излезе на свобода.

Робът, който не усеща своите окови, никога няма да се стреми към свободата. Урсула Хавербек, март 2010

 

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
X