Статии и анализи

Македонският въпросМакедонският въпрос

Бъдещето на Македония и България е конфедерация

Димитър Галев* – магистър по история, гр. Струмица, Р Македония

Неочаквано за Българите от Р Македония настъпиха нови времена. Страхът на бившия македонски президент Киро Глигоров от ребългаризация на македонския народ започна да се оправдава. Все повече граждани на Македония от славянски произход започнаха да се освобождават от страховата психоза и да си спомнят за своите предци, които винаги са им казвали, че са Българи. Това наложи да се направи един нов преглед на политическите процеси в Р Македония, макар че тя все още не е освободена напълно от сръбска опека.

България и териториалната цялост на Македония

България бе първата страна в света, която призна суверенитета и независимостта на Р Македония. Колкото и да се опитват да пренебрегнат този факт управляващите в Скопие са принудени макар и с изкривена усмивка все пак да го признаят. Но защо така постъпи България?

Дойде време да се каже открито и свободно от къде произтича правото и грижите на България за опазване на македонската териториална цялост, на църковно-училищните обекти и райони, както и на културно-историческите паметници в Р Македония.

В историческата наука няма спорове относно процесите, които се развиват на Балканите в периода между V и VII в. Не се оспорва и опитът на Българския кански наследник Кубер да създаде Българска държава през 678/79 г. с център Пелагонийската-Брегалнишка област. Тази област се намира в днешна средна Македония, която от 838-866 г. нататък ще се намира в сърцето на третата част на Българското царство, позната под името „Кутмичевица“.

Парламентът на Република Македония трябва да отговори на най-важния въпрос за съществуването на държавата – границите и конфликта с албанците.

Голготата на Македония

Минавайки през лабиринтите на историята не е трудно да се разбере, че голготата за Македония започва през 1878 г. по време на Берлинския конгрес. Тогава три от Великите сили на Европа настояват Македония и Тракия да бъдат откъснати, заедно с Нишкия вилает и Северна Добруджа, от България, а оставащата територия да се раздели на Княжество България и Източна Румелия. Тъй като България се разглежда от Западните Велики сили – Англия, Франция, Германия и Австро-Унгария като потенциален руски съюзник, тя трябваше да бъде формирана като малка държавица, а не като наследница на Третото европейско царство – България, равняващо се по величие с Византийската и Римската империи. Тяхната позиция енергично се подкрепя и от съседите й – Турция, Сърбия, Гърция и Румъния.

Така бе осуетено създаването на голяма и единна Българска държава на Балканите.

Между 1991-1993 г. Великите сили и ООН признаха Македония за самостоятелна държава. С това те се опитаха да свалят от себе си част от товара на вината и неправдите, които бяха нанесли на Македония и България с делбите и пазарлъците за техните територии между 1878-1945 г.

Налагане на новомакедонизма от сърбите

Като не успяха да сърбизират народа на Македония, сърбите, въз основата на доктрината на Стоян Новакович за Македонизма, станаха особено щедри към нас македонците. След 1945 г. те се опитваха да ни внушат, че ние македонците сме:

· най-старата и най-славна нация на света;

· че гърците и Българите ни завиждат;

· че ни крадат части от историята и културата;

· че са лоши към нас и ни мразят от най-стари времена до днес;

· че гърците ни присвояват Александър Македонски;

· че Българите ни присвояват цар Самуил, Кирил и Методий, Климент и Наум, братята Миладинови и много други важни личности и събития.

Кой се осмеляваше по това време в Македония да мисли по-иначе от измислените новомакедонци на Стоян Новакович?

Всеки македонски Българин, който посмееше да мисли по този въпрос по различен начин от сърбите бе следен от полицията до края на живота си, беше гонен, прогонван, затварян или погубван. Така намериха смъртта си повече от 20 000 македонски Българи, над 100 000 преминаха през концлагерите на Тито и Темпо, а над 200 000 бяха прогонени от Македония.

Създаването на независима и суверенна Р Македония през 1991г. намери енергична подкрепа и признание единствено от България. Това засили тревогата у управляващите сърбокомунистически партии и организации.

Защо Българите, които бяха обявявяни за най-големите врагове на македонския народ първи признаха македонската държава? Това бе въпрос, на който управляващите не можеха да намерят смислен отговор. Те не смееха и да го дискутират. Без исторически документи и материали манипулираните новомакедонци се почувстваха изведнъж между чука и наковалнята.

Между 1993 – 1998 г. неидентифицираният Антично-Славянски македонизъм все повече заприличваше на разскърцана каруца, която се влачеше по корем, а не на колела.

Агонията на срама за жалост продължава и днес. Между 1989-2001 г. нито един от измислените спорни въпроси относно историята и етническите ни корени не бе разрешен. Заради това ние смятаме, че в тази фаза от развитието на „крехката“ македонска държава трябва да се даде приоритет на въпросите, тясно свързани с нейното съществуване: границите и причините за конфликта с албанците. Споровете за името на държавата, националната принадлежност, езика, миналото, културата могат и трябва да се водят по-късно, в по-мирни и по-спокойни времена за Македония.

Границите на Р Македония

Ако въпросът с правата на човека и правата на националните малцинства наистина се разглежда сериозно и ако това са въпросите, с които трябва да се стигне до някакъв баланс с границите, то в този случай Македония трябва да получи разширени граници на север към Косово и Сърбия и на Запад към Албания. В тези области човешките права на Българското историческо мнозинство, не само са нарушавани в миналото, от гледна точка на етноса и вярата, но и днес продължават да се нарушават грубо. За това свидетелствува фактът, че Българското национално малцинство липсва в преброителните списъци на Р Македония и Албания.

Новомакедонците и новоалбанците избягват да говорят за държавно-правния субект, който са наследили от Българското Царство, или по-конкретно от Третата област на Българското царство, т. нар. „Кутмичевица“. Те всъщност са правни наследници на тази държава!?

Ние знаем, че едните и другите няма да разберат истината защото тя подрязва крилата на романтиците за илирийското потекло на албанците и за античното потекло на новомакедонците.

От тук произтича историческото задължение на Европейския съюз, НАТО и Великите сили да не допуснат Европа да бъде заложник на измислени народи и нации. Тя трябва да се ръководи от научно потвърдени истини за народите и държавите, защото само по този начин може да бъде защитница на народи с утвърдено минало, култура, поведение и европейска ориентация. Това ще способства да не се допусне повторението на кръвопролитията в Босна и Херцеговина и Хърватия и масовото изселване от Косово между 1991-1999 г.

Албанският етнос и бъдещето на Македония

Ние подробно проучихме въпроса за живота на албанците и Албания в състава на Османската империя. Установихме, че по това време християнското население в Албания и Северозападна Македония преживява огромна трагедия. В тези земи са извършвани масови изселвания, променяна е вярата и етносът на коренното християнско Българско население.

За разлика от Българското, влашкото и гръцкото население, албанците, мотивирани от личен интерес, доброволно са сменяли вярата си. Що се отнася до етноса – и старите и днешните албанци не са поставяли и не поставят рязка граница между албанския и турския етнос. Затова те са имали пълната поддръжка на османските управници да провеждат ислямизация на християнското не албанско население: Българско, влашко, гръцко и сръбско. Така всъщност се създаваше верско-политическия етнос албанци, които генетически нямат нищо общо с албанските струпвания от планинските резервати.

До 1990 г. албанците не искаха нищо и нямаха други претенции, освен училища за основно и средно образование. Действията на македонистите през периода 1995-2001 г. разбуди от сън албанците от Албания, Косово и Македония. Те си помислиха, че ние македонците не знаем кои са и що са, разчитайки на забраната за изучаване на истинската история на македонските Българи. Следвайки неотклонно Албанската национална доктрина от 1878 г. те реализираха успешно един от своите девизи – „раждай и населявай“. Албанците постепенно и агресивно заселваха наши исконни територии и ги обявиха безцеремонно за свои и още, че са готови да се бият за тях. Проста, но практична философия.

Свидетели сме, че те успяха да убедят Америка, Европейския съюз и държавите от ислямския съюз /тайно/, да ги привлекат в полза на своята кауза и да се вдигнат в акция. И наистина се вдигнаха. Но бяха много внимателни да не предизвикват реакция от страна на България.

Ние смятаме, че е време да се седне около масата за преговори и коректно и почтенно да потърсим решение на всички възникнали въпроси.

Съобразявайки се с реалностите на съвремието е необходимо да се сключи спогодба за размяна на население между Република Македония и Република Албания. Това може да стане като се има предвид историческия опит. През 1941 г. всички албанци на територията на Вардарска Македония бяха преселени в италианската зона отвъд т. нар. „линия Рибентроп – граф Чано“. Ние трябва да се съобразим със съвременните реалности и да осъществим размяна на население между зоните населени с албанци и македонци. Смятаме за обосновано албанците, живеещи днес в Р Македония, да се преселят в бившата италианска зона, но без градовете Кичево и Струга. Необходимо е също да се извърши арбитражно преброяване на населението в Севернозападна Македония, областта Гора, южна и средна Албания, западния пояс на Охридското и Преспанското езеро , в южно Косово и Прешевската долина. Този вариант е най-доброто нещо за албанците и може да им донесе мир, спокойствие и цивилизационен просперитет. Американците трудно ще разберат нашите проблеми защото замазваме истината за нашата история и бягаме от собствения си етнически корен и име като осъждаме самите себе си на изчезване.

Разумно е, ако и едните и другите издигнат инициативи за конфедериране с България, разбира се, ако искат да бъдат възприети от Европа като сериозни партньори от една страна, както и да не се стигне до размяна на население в сегашните граници между тях, от друга. Тази идея е логична за македонските Българи, които чрез конфедерация или федерация с България ще направят първата стъпка към преодоляване на изкуствено разделения Български народ в две държави.

Всякакви други решения ще бъдат краткотрайни и безперспективни. Една единствена е истината за Албания и албанците и за Македония и македонците – Европа за първи път се е сблъскала с тези имена по времето на Берлинския конгрес 1878 г.. Тогава всъщност започва систематично да се режат живи части от националния организъм на Старото Българско Царство. И ако някоя от балканските държави днес има право да се сърди, това е България, защото всички нейни съседи, с помощта на Великите сили, заграбиха части от нейната територия и население.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
X