Статии и анализи

КЪРВАВ ГУРБЕТ

Стана това, което не можеше да не стане. Български войници и офицери отидоха курбан. За какво и на кого? Въпросите са повече от отговорите. За политиците ни те изглеждат лесни. Нали не става дума за техните синове …

военни

Макар и да е късно, все пак да се запитаме – какво правят Български войници и офицери в Кербала? Налагат демокрация с оръжие? Човечеството не познава такава демокрация. Отстояват национални интереси? Засега няма никакви изгледи да е така. Пазят Родината и изпълняват Отечествен дълг – на чужда земя и толкова далеч от България? От кого я пазят?

Отново объркахме сметките. Ще има да плащат и американските войници, и полските, платиха и италианците, а вероятността за лека победа се отдалечава със скоростта на мълния. Дори хванатият Саддам – казват, предаден от свои, а не хванат – не промени към добро пътищата на войната. Военните стратегии от най-силните държави претърпяха провал.

Признат или непризнат – тази война е провал.

Остава още една болезнена истина – Български офицери и войници, след като вече им бяха предлагали да гледат индийски биволи, отидоха в Ирак, за да вържат двата края. Отидоха за пари. Отидоха с илюзията, че войната ще е кратка, а доходите, които ще получат, са значително по-големи, отколкото бюджетът отпуска на Българина в началото на третото хилядолетие.

Точно тази объркана и продажна вътрешна политика тласна България в една не по-малко продажна външна политика. Засега продадохме живота на Български войници.

Трудно и нелепо е да се повярва, че ще се размине само с тях и само с толкова. Утре другаде ще потрябват нови жертви – като сме казали „а“, трябва да продължим. Иначе ще ни обвинят, че не си държим на думата. А само 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ да бяха защитени, което бе по силите на едно пробългарско правителство, щяха да бъдат изкарани хилядократно повече пари от тези, които обречените на жертва в Ирак наши войници (ако останат все пак живи) ще получат. Един ден как двегодишното дете на един от убитите сержанти ще може да разбере, че неговият татко, когото то ще помни само от снимка, е загинал за пари, които не е могъл да изкара в България? Как ще повярва, че той е издъхнал на чужда земя, заради политическите сметки на хора, на които неговото детство и съдба са им напълно безразлични?

Отговорът на нашите политици е: „Няма как, това е война“. Този отговор обаче извиква още един въпрос: дали такива, доведени до уродство от бедност държави като нашата са потребни на НАТО и на неговите (засега наричани) „омиротворителни мисии“? Защото гладът може да ни направи готови на всичко заради парчето хляб – макар че само с хляб не се живее.

Ковчезите, които пътуват към България, питат.

Засега въпросите са повече от отговорите.

Ако въобще някой смята да отговаря.

Марко Семов

Какво казват обикновените Българи за трагедията

Пратиха ги на заколение

о.з. полк. Григоров:

Българската армия е предназначена да пази България. Не бива нейни части да се изпращат на заколение в други страни като Ирак.

Отговорност да се търси от Симеон, Паси и Свинаров – да си пратят там синовете. В най-скоро време да се върнат нашите бойци.

С какви очи управниците пращат съболезнования?

Валери Стойков:

Нямам думи да изразя мъката, яростта си и недоумението си от болката, която съм принуден да изпитам ведно с всички близки на загиналите в Кербала Български мъже. Да се свети името им на Българи, загинали под Български национален флаг, макар и употребен за гнусни цели.

И понеже тези свидни жертви няма да бъдат последните, питам: С какви очи президентът, който крещя на митинги против НАТО, благослови контингента ни, а сега изпраща дълбоките си съболезнования? Защо едва след трагичната смърт на момчетата призова да се вземат незабавни мерки за безопасността на останалите български войници в Ирак? Тъпо е да се живее в страна, която се управлява от „социален“ президент и антисоциален цар-премиер. Паси, Свинаров, Колев и компания ще докарат труповете, ще си умият ръцете и ще пратят новите агнета за заколение.

Като Варшавския договор в Чехия

Николов, бивш военен:

Лека им пръст на момчетата. Умиротворители ли са, окупатори ли, защото са под шапката на световен жандарм. Прилича на влизането на войските на Варшавския договор в Чехия. Няма място за национален траур – тежка е загубата, но те са наемници. Актът срещу тях е законен акт на народ, чието правителство беше смъкнато по насилствен начин.

Пушечно месо в жертва на НАТО

Йордан Попов, Бургас:

Съболезнования на близките! България трябва да върне батальона – нямаме кауза, заради която да сме там. Виновни са правителството и парламентът.

Момчетата ще станат пушечно месо, за да удовлетворят стремежа на правителството да влезе в НАТО и ЕС.

По гяволи от Франция и Германия

Иван Атанасов, Дупница:

Най-големият виновник за тази катастрофа е Соломон Паси и министър председателят, че му уйдисва. България е в такова плачевно състояние, че не можем да си купим хляб, и момчетата се хванаха на въдицата да ходят да печелят там.

Какво правят там, в чуждата държава, да налагат интересите на световния жандарм Америка?

Ние излязохме по-големи гяволи от Франция и Германия и отидохме там, където нямаме работа.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
X