«

»

Ное. 11

Интервю на Пламен Димитров за изданието на полските националисти „Щурм”

SzturmПредставяме ви едно интервю на Пламен Димитров за Михал Шимански (Michał Szymański) от полското националистическо списание „Щурм“ (Szturm – miesięcznik narodowo-radykalny).

– В Полша национализмът на Балканите се свързва с етническите конфликти и с румънската Желязна гвардия. За съжаление, българският национализъм и историята му не са добре познати. Може ли с няколко изречения да ни запознаеш с вашата национална идея?

– Доста трудно ще е да го направя в няколко изречения, но ще опитам. България съществува като държава на Балканите с това име от 681 г. Считана е за една от първите национални държави в Европа от някой историци (например професор Норман Дейвис, който е доста популярен в Полша). През 1396 г. България е превзета от Османската империя. Това са много мрачни времена за народа ни, тъй като през следващите 500 години сме под властта на ислямистки диваци. Най-важно за нас през този период е било опазването на етническата ни чистота, културната и религиозна идентичност. Борбата ни за свобода не престава през този период, като много въстания са удавени в кръв и с изключителна жестокост от турците. След Руско-турската война от 1877-1878 г. България най-сетне е освободена. Веднага след войната, страната ни е почти изцяло възстановена в етническите ни граници, но скоро Великите сили решават, че е твърде голяма и землището ни е разкъсано. От този момент на сетне, основната цел на българския национализъм е да обедини всичките ни етнически територии. Всички войни, които водим от този момент на сетне са с единствената цел, народа ни да бъде обединен в единна държава. За съжаление, до ден днешен български земи са окупирани от съседни държави.

След 1944 г. България е окупирана от съветски войски и на власт е поставено марионетно комунистическо правителство. Това нанася сериозен удар върху националното движение. През 1989 г. режимът официално е свален. Но в действителност, същите комунистически кланове все още държат властта. Просто сега са се нарекли демократи и са сменили съветските господари с американски. Също като повечето европейски правителства, те налагат глобалисткия, антинационален модел. Така че днес борбата ни, като български националисти е да си върнем държавата, да опазим традиционните ценности и българската идентичност. В процеса ще ни се наложи да се справим с много проблеми, създадени от окупационните власти, като икономическия колапс, демографската криза, проблема с циганите (които са насърчавани от властите и от либералните НПО-та да живеят като социални паразити и престъпници), опитите за ислямизация на части от страната, новосъздадения проблем с нелегалните имигранти и други. Но като цяло, проблемите с които се сблъскват европейските националисти са сходни.

– Би ли разказал на кратко за вашата организация – Български Национален Съюз? Каква е дейността ви? Имате ли съюзници сред другите националистически организации в страната?

– Български Национален Съюз е най-вече младежка организация. Създаден е през 2001 година. Ние сме политическа организация, но не сме партия. В идеологически план се считаме за наследници на Съюза на българските национални легиони (националистическа организация от времето на царство България, създадена през 1932 г. и забранена от комунистите след 1944 г.)

Дейността ни е много разнообразна. Организираме различни чествания и възпоменания за български герои, както и протести свързани с актуални социални или политически въпроси. Имаме спортни прояви и военно обучение. Правили сме и благотворителни инициативи в подкрепа на българи в нужда. Организирали сме и доброволни отряди в помощ на хора, пострадали при наводнения. Имаме културни и образователни събития, като семинари, лекции и конференции (включително с чуждестранни гости). Също така имаме и свое издателство, което публикува книги свързани с българския национализъм и история (някои от които са били забранени от комунистическия режим и ние сме първите, които ги публикуват днес).

Най-известното събитие, което ежегодно организираме е Луковмарш – факелно шествие в памет на ген. Христо Луков, герой от Първата световна война и лидер на Съюза на българските национални легиони  (СБНЛ). Той е убит от комунистически терористи през 1943 г. Луковмарш е най-голямото събитие в календара на българския национализъм. Всички български националисти (независимо в коя организация членуват) го подкрепят и ежегодно националисти от различни европейски организации изпращат свои делегации. Но имаме и много проблеми, тъй като редица либерални НПО-та, както и посолствата на Израел, САЩ и Русия настояват за забраната на марша, под предлог, че бил „неонацистка“ проява. Въпреки че властите нямат абсолютно никакво правно основание, последните две години те опитаха да забранят марша. Но въпреки това, ние го проведохме. Това бе едно от най-силно охраняваните събития в страната – хиляди тежко екипирани полицаи, конна полиция, водни оръдия и т.н. Поради тези мерки много хора не дойдоха, но въпреки това се събраха близо 2000 души.

Работим с други националистически организации в страната, които са близки до нас. През последните години развихме доста добри отношения с някои от тях, така че мога да кажа, че вече има мрежа от националистически организации, които взаимно си помагат. Работим с организации като „Вярност“, „Ловчанци“, „Кръв и Чест“, „Национална съпротива“ и други. В България фракциите на футболните запалянковци са наионално настроени, така че често и те ни подкрепят, особено при събития като Луковмарш. Ако говорим за политическите партии, има три парламентарно представени, които се определят като националистически. По отношение на „Атака“, ние не считаме, че те са националисти. По отношение на ВМРО и НФСБ – с тях имаме нормален диалог, в миналото сме имали общи инициативи, но към настоящия момент не работим заедно. Имаме своите критики към тях, но това не е нещо, което правим публично достояние, а когато има нужда ги споделяме с тях. Считаме, че това е по-конструктивен подход. Когато е необходимо да се защити националния интерес е нужно да се прави единно.

– Какво е мнението ти за „интернационалния национализъм“ и поддържате ли международни връзки?

С форсирането на глобалистките планове, става необходимо националните движения да установят някаква форма на сътрудничество. Да, има много неразрешени въпроси между европейските националисти (ние на Балканите най-добре знаем това), но днес самото оцеляване на всички европейски народи е поставено на карта. В никакъв случай не казвам, че националистите трябва да забравят за тези неразрешени проблеми. Това, което казвам е, че когато насреща си имаме толкова силен враг, трябва да се борим заедно срещу него, ако искаме да оцелеем, защото разединени ще паднем (както Османската империя завладява Балканите, в период когато балканските народи се бият помежду си). Проблемите си можем да решим след това. Възможно е в хода на общата борба да се намерят начини за това. В крайна сметка, както е казал Освалд Шпенглер: „…Предстои последният конфликт, в резултат на който цивилизацията ще придобие своята завършена форма – това е конфликтът между кръвта и парите.“

Самите ние поддържаме контакти с националистически организации от Хърватия, Румъния, Русия, Унгария, Германия, Италия, Швеция, Франция, Испания, Фландрия. Надявам се, че ще установим добри отношения и с полските националисти.

– Лично аз свързвам българският национализъм с цар Борис III. Какво е мнението ви за неговото национал-консервативно (съгласни ли сте с определението) управление? Какво мислите за монархията? Някой национал-революционни движения подкрепят тази форма на управление (като Рексистката партия в Белгия и Желязната гвардия в Румъния), други са изцяло републикански (като испанската Фаланга).

Да, може да се каже, че Борис III е национал-консерватор. Както споменах, ние в голяма степен споделяме възгледите на СБНЛ. В това число и мнението им по отношение на Борис. Те критикуват царя и политическата система в много отношения, но не са анти-монархисти. Когато генерал Луков е начело на Легиона, той дори защитава цар Борис. Така, че това е конструктивна критика. По това време СБНЛ е считан за радикална организация, особено заради идеите им по отношение на социалните проблеми. Но именно на това се дължи и големият им успех на практика почти напълно да елиминират влиянието на комунистическата партия. Броят на легионерите е достигнал 200 000, докато комунистите са имали не повече от 3000 последователи, преди съветската окупация. На марксистката концепция за война между класите, легионерите противопоставят идеята за междукласовото сътрудничество в името на просперитета на цялата нация.

Днес България няма аристокрация, така че е несериозно да говорим за монархия. Колкото до синът на Борис III – Симеон, то той се доказа като анти-български предател (бе министър председател на България в периода 2001–2005 г.). А и за нас е абсолютно недопустимо чужденец да управлява страната.

Но българската традиция е по-различна от аристократичните традиции на европейските народи. От древни времена при нас благородник е ставал само този, който се е доказал на бойното поле. Така че след Освобождението, това което можем да определим като българска аристокрация е офицерската прослойка. За съжаление, тази институция бе унищожена от болшевиките.

– България граничи с Турция. Какво е мнението ви за Турция след Ататюрк? Трябва ли да се боим от Турция, опасна ли е тя за Европа?

– Днес Турция е ислямистка държава. Ердоган и партията му успяха да унищожат светското наследство на Ататюрк. Настоящият премиер на страната, Ахмед Давутоглу, е човекът създал политическата доктрина за възстановяване на Османската империя. Има и редица доказателства за това, че Турция подкрепя ислямски терористични групи, включително „Ислямска държава“. Така, че да – Турция е огромна заплаха за Европа.

– Друга държава с влияние в региона е Русия. Мнението за държавата разделя европейските националисти, особено в контекста на войната в Украйна. Какво мислите за Владимир Путин и Руската федерация?

– Има хора, които виждат Путин като някакъв супер герой, който се бори със злия Запад. Да, властта в западните държави е окупирана от ционисти и културни марксисти и политиката им действително е вредна, включително за собствените им народи. Но това, че Путин до някаква степен се противопоставя на тази политика, не означава автоматично, че той е въплъщение на доброто и е дошъл на Земята, за да я спаси. Подобно мислене е наивно и опасно. По време на Студената война, много хора, дори и националисти, са считали, че САЩ са добрите, защото се противопоставят на комунизма. Оказаха ли се прави? Мисля, че вече е ясно.

– Да се върнем на темата за исляма. Какво мислите за наплива от „бежанци“. Трябва ли да се приемат християните, преследвани от „Ислямска държава“? Как виждате възможното решение?

Ако е въпрос само за временно убежище и само за сирийски християни, това не би било проблем. Но истината е, че има много малко християни идващи от Сирия. Голяма част от християните в тази страна нямат никакво намерение да я напускат и се сражават смело срещу ислямските терористи.

Това, което ни пробутват като бежанска вълна е всъщност авангарда на една ислямистка армия, нахлуваща в Европа. Да, има хора, които наистина бягат от войната в Сирия, но те са малцинство (официално 1 от 5 „бежанци“, но вероятно много по-малко). Огромното мнозинство от тази прииждаща маса са млади мъже, мюсюлмани от Азия и Африка. Те се държат като завоеватели и показват огромна агресия, на практика дори още преди да са приети в Европа. Има редица доказателства за „бежанци“, свързани с различни ислямистки терористични групировки (като прочутия Абдул Мохсен /уж спънат от унгарската журналистка – бел. р./, който се оказа член на ал Нусра, клон на Ал Кайда). Цялата тази инвазия е много добре организирана и координирана. Ако днес не бъде спряна, утре цяла Европа ще прилича на днешна Сирия.

Европа трябва да затвори границите си за тези нашественици. Аз считам, че ако само 4-5 от тези крайно агресивни престъпници бъдат застреляни на място, при опит насилствено да нахлуят в някоя страна, инвазията може да бъде пресечена. Струва ми се, че при подобен развой, много ще предпочетат да не рискуват живота си. По отношение на България, която е граница на Европа, считам, че трябва да бъдат възстановени минните полета по границата, както и въоръжената охрана. За съжаление обаче, никое либерално правителство в Европа няма да предприеме подобни мерки.

Друга мярка, която може да спомогне за преодоляване на кризата, е европейските правителства да подкрепят легитимните власти в Сирия в лицето на Башар Асад. Също така, всякаква подкрепа за американските военни интервенции в Близкия изток, трябва да бъде оттеглена.

Това, което европейските националисти могат да направят в настоящата ситуация е да притиснат правителствата си, от една страна да затворят границите за нелегални имигранти и от друга да оттеглят подкрепата си за американската политика по отношение на Близкия изток, която създаде всички тези конфликти.

– Ако желаеш може да кажеш нещо на полските националисти.

– Желая успех на полските националисти в борбата им. Надявам се да успеете да опазите страната си от ислямисткото нашествие и да си я върнете от ръцете на либералите.