Статии и анализи

За Красна поляна от Красна полянаЗа Красна поляна от Красна поляна

От мястото на събитието

След горещите августовски събития в столичния квартал „Красна поляна”, които представляваха в самата си същност расистки изстъпления на циганското „малцинство”, обитаващо квартала, всичко живо, утвърждаващо, срамещо или просто практикуващо професията „журналист” реши да се изкаже по темата. Чувал съм, че на запад за да седне един журналист да сътвори материала си, той се запознава в детайли с атмосферата и подробностите около обекта, който ще коментира. Тъй като чух и прочетох множество неадекватни измишльотини, имащи за цел по-скоро да нажежат атмосферата, а по този начин да утежнят живота на жителите на „Красна поляна”, реших, като живущ последните 30 години в изстрадалия квартал, да споделя някои свои впечатления, за това, което се случва с него.

Все още пазя снимка от 1978 година, на която моя двугодишна милост се забавлява на детска въртележка на мястото, където в началото на 80-те се появиха „виетнамските” общежития. Мързеливите ни братя от „социалистически” Виетнам, дошли уж да работят по строителство на софийския метрополитен, което датира от медно-каменната епоха и ще приключи три дни след като в Тирана тръгне метро, се оказаха по-скоро полезни за нашия квартал. Изчезнаха кучетата, купувахме си евтини цигари и дънки. Преживяхме и престрелка, при която баретите застреляха двама виетнамци, но пресата съобщи за една жертва, тъй като другият нещастен пришълец си бил просрочил визата. Комунистическото разбирателство на най-високо ниво покри историята.

Последните 15 години живеем като съседи с новите обитатели на виетнамските общежития – т. нар. „роми”. Тази думичка се използва предимно от политици, шефчета на НПО-та и младите юпита от центъра, за които е модерно и източник на еврофондове говоренето за интеграция на това „малцинство”. Ние на циганите си им викаме„цигани”. И циганите наричат себе си „цигани”.

За тези 15 години в кв. „Красна поляна” преживяхме различни събития, напомнящи на комунистическата пропаганда относно гнилия Запад и негърските квартали Бронкс и Куинс в Ню Йорк.

На добрата ни съседка от долния етаж например, докато се прибираше от автобусната спирка към блока, й скъсаха обиците заедно с ушите десет малки циганета. Собствената ми майка една вечер се прибра цялата в кал и без чанта, бита от малки циганета по пътя от спирката до дома. Всяка вечер тези малки мургави братлета се „интегрираха” по спирките, за да нападат самотни жени и деца. В нашето любимо 3-то РПУ не липсваше информация по въпроса. Липсваха обаче патрулки, незнайно защо.

Децата и младежите в „Красна поляна” по тъмно не си стояха пред блоковете, както това се случва в нормалните квартали, защото нападенията от мургавите им връстници бяха твърде чести.

В подобно дългогодишно обитаване на столичния квартал доживяхме и горещият август 2007. И тук започва разказът ми за събитията такива, каквито те не се появиха в неадекватната Българска преса. Десет дни преди „Красна поляна” да пламне, станах неволен свидетел на следната случка, за която така и не разбрах как никой нищо не спомена. На спирката на пазар „Красна поляна”, чакайки автобус, имах редкия шанс да бъда обстрелван от цигани. Група младежи на възраст 16-17 години наритаха много злобно един пиян циганин на платното на бул. „Възкресение”. Точно след 10 секунди, незнайно от къде, долетяха две коли, пълни с огромни цигани, които спряха на средата на булеварда и блокираха движението. След кратка ръкопашна схватка, един от най-едрите цигани (както по-късно се разбра в квартала – син на Киро Японеца) извади боен пистолет и започна да стреля. На спирката имаше поне десетина неволни свидетели на малоумния екшън. Сигурен съм, че и да беше застрелял някого от нас, едрият циганин щеше да отърве панделата. Защо ли? Защото видяхме как долетелите след минута три или четири патрулки подминаха съвсем умишлено спрелите на средата на булеварда коли. Явно някой на време ги беше инструктирал да не се бъркат в саморазправата на висшочайшия циганин насред столична спирка на автотранспорта, пълна с хора.

След няколко дни напрежението нарасна и дори някои мои приятели цигани почнаха да ме гледат накриво и питаха дали не съм скинар. Стана ми смешно да им обяснявам, че „скин хед” значи бръсната глава, а пък аз съм с дълга коса… Лесно се манипулира страхът на нискоинтелигентната тълпа и явно някой добре си вършеше работата. 500-те скинари, за които крещяха циганите, с ножове в ръце, не съществуват като цифра в момента в България. Скинари в „Красна поляна” никога не е имало. Младежите, които видях на спирката, бяха пийнали и явно им беше дошло до гуша да бъдат малтретирани от цигани в собствения си квартал. Защото циганите не се задоволяват да обитават своите общежития. Те всяка вечер слизат на талази по квартала да си търсят заведение и конфликти. Сега, докато пишех, гледам заглавие във вестника: „16-годишен разбунил Красна поляна”. Явно органите на „реда” са си „свършили” блестящо работата и животът на някое дете ще приключи заради това, че не е имало кой да защити майка му или сестра му в собствения им квартал и неговия гняв е избликнал. Избирателната дейност на полицията в „Красна поляна” е ежедневие.

Да не пропусна и нещо важно, за което също не се говори, а ако се беше говорило, може би тези глупости нямаше да се случат. Срокът на експлоатация на „виетнамските общежития” е 15 години, а те отдавна изтекоха. Поради засилената агитация от страна на циганите да гласуваме за „Бате Стефчо” на кметските избори в квартала, се заговори за някакво споразумение за вечно обитаване от страна на циганите на тези общежития, в които хигиената е на ниво Камбоджа. Говорейки с едно от последните десетина Български семейства, които по настоящем продължават да обитават кв. „Факултета”, научих, че цигани, които се стичат от цялата страна, изкупуват къщите в района. От години никой не знае колко точно е населението на „Факултета”. Просто защото там нито Българи, нито патрулки смеят да влязат. Едва ли и 40 процента от този мравуняк има адресна регистрация.

Квартал „Факултета” и Виетнамските общежития в „Красна поляна” са циганска демографска бомба, която трупа динамит от години под пасивните погледи на общинските и полицейските органи. Събитията от август 2007 г. са само нежна прелюдия към това, което би могло да се случи в бъдеще. Жалко, че все ние, жителите на „Красна поляна”, го отнасяме, за да трупат рейтинг журналисти и политици. Както сме прекарали живота си досега, оцелявайки в безумни за една цивилизована страна ситуации единствено с божията помощ, така явно ще е и в бъдеще. Що за бъдеще!?

Д. Димитров, 31-годишен жител на кв. „Красна поляна”

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
X