«

»

Юли 01

Дни за борба

Паметник на незнайният войнНационалната активност

Изминалите събота и неделя (26-и и 27-ми юни ) бяха активни за националистите у нас. И в двата дни националната съпротива в България без оглед на партийна и организационна принадлежност показа, че може да бъде обединена, и когато се налага е сплотена като юмрук в името на Националната кауза. А тази кауза има много проявления и форми. Веднъж тя налага да се обявим остро срещу откритата проява на педерастия и сексуална извратеност, каквото представляваше провелият се преди броени дни педерастки парад. За всеки естествено мислещ Българин е ясно, че тази проява беше провокация и преднамерено действие, подкрепено от външни сили, целящи промяна на културно-ролевия модел в Българското общество, който е дълбоко консервативен и датира от хиляди години. В другия случай Националната кауза повели да излезем на улицата и да обявим подкрепата си за нашите подтиснати Български братя в Македония, както и да протестираме срещу бездействието на днешната Българска държава по този и други общонационални въпроси.

Да си националист, означава да имаш позиция и да си активен винаги и навсякъде, когато и където са застрашени Националните интереси. Точно затова, за да си истински активист е едно от най-трудните неща на света. Това не е за всеки. Само хора с чиста и истинска любов към Родината, с чисти национални помисли и твърда воля могат да бъдат такива. Точно това доказа национално осъзнатата младеж през изминалите почивни дни, за разлика от т. нар. „елит“ в нашата държава и от обикновения Българин, който в последните си поколения е свикнал да кротува, мълчи и да търпи волеизлиянията на анти-Българските властимащи. Макар и заклеймени от политиката на правителството и платените медии през последния месец като „фашисти“, „нео-нацисти“ и „кръвожадни вампири“, истинските националисти показахме, че не сме такива и, че имаме твърди и ясни позиции относно Националните интереси на България и обществото, в което живеем.

И така, как протекоха проявите?

Първата беше в събота – протестно шествиесрещу организираната по-късно през същия ден педрастка демонстрация наизкривеното мислене и извратенящината. Началото беше определено за 11:00 часа. Започнахмеда се събираме още в 10:30 на определения сборен пункт, тъй като имаше предварителнинеща за приготовяне относно озвучаването, протестните табели и т. н.Лека-полека участниците набъбнаха до 90-100. Появиха се и журналисти, които започнахада снимат и да вземат мнения от участниците. Броят ни не беше голям, но това еразбираемо с оглед на кратките срокове, за които беше организирана проявата(един ден и половина). Шествието тръгна от храм паметника Св. Александър Невскипо ул. „Георги Стойков Раковски“, след това по бул. „Патриарх Евтимий“, ул. „ФритьофНансен“, и завърши пред Билетния център на НДК. През целият път манифестиращитеродолюбиви младежи бяха поздравявани от хората, чуваха се одобрителни възгласии клаксони на коли.

Пред НДК имаше няколко кратки речи и бешенаправено съобщение за шествието на следващия ден в подкрепа и защита на правтана Българите в Македония.

Каква е равносметката? Макар и не толковамасово, колкото ни се иска, мероприятието в общи линии протече образцово, инай-важното е, че се състоя. Така за трета поредна година, здравите националнисили не оставиха парада на извратеняците да протече без реакция. Вярно е, четази, както и миналата година контрапроявите срещу гей-шествието не бяхатакива, каквито през 2008-ма, но въпреки това ние демонстрирахме твърда инеотстъпчива позиция, която стана ясна на цялото общество, а в случая това енай-ценното. Що се отнася до това, защо съпротивата в последните две години нее както при първият гей-парад, то това е нещо, над което трябва да се замислим всичкиние.

Второто шествие се състоя на следващия ден –неделя, 27-ми юни. Инициатори за проявата бяха – Съюз на МакедонскитеОрганизации – (СМО), Асоциацията на Българите в Македония – „Радко” иМакедонско движение – „Преображение”. В организацията и провеждането напроявата участваха почти всички познати и проявили се в последните годининационалистически организации, движения, групи, като и свободни националисти.Присъстваха и много родолюбиво настроени граждани, дошли да подкрепятсънародниците ни в Македония, тормозени и изтезавани вече близо век отсърбо-комунистическите управляващи там.

Шествието тръгна от пилоните пред НДК, аобщата му численост беше над двеста души. Пред него вървеше кола с озвучителнауредба, от която звучаха родолюбиви песни. Колоната от хора премина по бул. „Витоша“,ул. „Алабин“, ул. „Граф Игнатиев“, ул. „Георги Стойков Раковски“, ул. „Оборище“и завърши пред вечния огън. Там речи произнесоха г-н Николай Тошев, внук наизвестния деец на ВМРО – Пере Тошев, г-н Драги Каров, който в едно изключителноемоционално слово успя да предаде, както тежкото положение на нашитесънародници в Македония, така и да демонстрира пламенния и борбен дух, толковахарактерен за македонските Българи. Двете емоции при него се сляха така искренои силно, че успяха да накарат всички присъстващи да се убедят, че Българскатакауза в Македония е жива и ще е такава до постигане на пълна победа. След негосе изказа г-н Перица Аврамов от „Радко”, който прочете и декларацията, която щесе внесе в деловодствата на Българските институции и посолствата на по-големитедържави в София. С това двудневния националистически маратон приключи.

Кое е най-ценното от това, което се случи презтези два дни?

Най-ценното категорично е това, че в името на Националнатакауза различни Български националистически организации, партии, движения,фенклубове и националноосъзнати граждани крачеха заедно бодро и гордо изсофийските улици, демонстрирайки единство под възгласа – “Българийо, събудисе”, и за пореден път доказаха безсмъртността на Националната идея.