«

»

Мар. 20

Да си спомним за войводата Мамин Колю

mamin_kolio„На мен ми е майка, мале, Пирин планина
на мен ми е жена, мале, пушка манлихера,
на мен ми са деца, мале, дребните куршуми.
Къде да ги пратя, мале, работа ми вършат,
работа ми вършат, мале, назад не се връщат.“

– Из народната песен „ Абре Колю, Мамин Колю“

Никола Коев, по-известен като Мамин Колю, е роден в Хасково на 20.03.1880 година. Той е една от най-обичаните войводи от българите в Македония и Тракия, участник в националните борби за освобождение. Възпят е в няколко народни песни, които се пеят в цялото българско етническо землище – от Бяло море до Северна Добруджа.

Мамин Колю е племенник на войводата Тане Николов. След като завършва основното си образование, той служи в 10-ти пехотен родопски полк от януари 1901 до ноември 1902 година. Любовта към поробените ни събратя, останали извън пределите на България, показва с присъединяването си към ВМОРО, докато е още в казармата. След своето уволнение заминава за София, където се включи във формиращите се чети за Македония. През 1903 година, като четник под командването на Иван Наумов Алябака, влиза в Македония.

В бурните дни на Илинденското въстание, Мамин Колю заедно с друг легендарен деец на ВМОРО – Коста Христов Попето, запалва Крушевската жандармерийска казарма. След кървавото потушаване на въстанието, той се завръща в пределите на Княжеството. През 1904, докато е в София, заедно с Иван Алябака, правят опит да ликвидират турския консул. След стрелба по файтона му е ранен охранител на дипломата. След разразилият се скандал, българските власти са принудени да заловят атентаторите. Те са осъдени, но шест месеца по-късно, без да се дава гласност, те са амнистирани. Властите ги съветват да не се набиват на очи. Така Мамин Колю отново се връща в окупирана Македония. В периода от 1905 г., до началото на Младотурската революция (1908 г.), той служи в четите на прочути войводи като Коста Попето, Иван Наумов, Апостол Петков Ениджевардарското слънце и Ичко Гюпчев. Също така, заедно с четата на Христо Чернопеев, взема участие в похода към Цариград, чиято цел е свалянето на султана.

Годината вече е 1912, а Мамин Колю се издига до подвойвода и байрактар в четата, водена от неговия чичо – Тане Николов. При избухването на Балканската война, той взема дейно участие. По време на защитата на прохода Елидже, вече е станал войвода. Когато през 1913 г. Българската Екзархия започва Покръстителната мисия в Родопите, Мамин Колю се включва активно.

Когато Западна Тракия е освободена, войводата се жени в село Кушланли. В периода 1914-19 г. живее последователно в Ксанти и Гюмюрджина. Известно време служи като стражар. От 1920 до 1924 г. той помага на ВТРО (Вътрешната тракийска революционна организация) в Хасково и Западна Тракия. След това се оттегля от революционна дейност. Във времето до 1945 г., той води спокоен живот, работейки като мелничар в Асеновград, заедно с чичо си. Както се случва и с ред други български патриоти, комунистическата власт репресира народния герой. Имотите му са отнети, а той самият е малтретиран и преследван. След 1949 г. се завръща в родният си град Хасково, където живее до смъртта си през 1961 г.

Образът на смелия и буен войвода, народа ни е увековечен в песните си. В тях е възпята и любовта, която Колю е изпитвал към поробена Македония.

„Омиле ми на сърцето Пирин мили роден,
тоя край на тъжни песни, тоя край прекрасен…“