ИсторияНачална страица

Да си спомним за войводата Мамин Колю

„На мен ми е майка, мале, Пирин планина
на мен ми е жена, мале, пушка манлихера,
на мен ми са деца, мале, дребните куршуми.
Къде да ги пратя, мале, работа ми вършат,
работа ми вършат, мале, назад не се връщат.“

– Из народната песен „ Абре Колю, Мамин Колю“

Никола Коев, по-известен като Мамин Колю, е роден в Хасково на 20.03.1880 година. Той е една от най-обичаните войводи от българите в Македония и Тракия, участник в националните борби за освобождение. Възпят е в няколко народни песни, които се пеят в цялото българско етническо землище – от Бяло море до Северна Добруджа.

Мамин Колю е племенник на войводата Тане Николов. След като завършва основното си образование, той служи в 10-ти пехотен родопски полк от януари 1901 до ноември 1902 година. Любовта към поробените ни събратя, останали извън пределите на България, показва с присъединяването си към ВМОРО, докато е още в казармата. След своето уволнение заминава за София, където се включи във формиращите се чети за Македония. През 1903 година, като четник под командването на Иван Наумов Алябака, влиза в Македония.

В бурните дни на Илинденското въстание, Мамин Колю заедно с друг легендарен деец на ВМОРО – Коста Христов Попето, запалва Крушевската жандармерийска казарма. След кървавото потушаване на въстанието, той се завръща в пределите на Княжеството. През 1904, докато е в София, заедно с Иван Алябака, правят опит да ликвидират турския консул. След стрелба по файтона му е ранен охранител на дипломата. След разразилият се скандал, българските власти са принудени да заловят атентаторите. Те са осъдени, но шест месеца по-късно, без да се дава гласност, те са амнистирани. Властите ги съветват да не се набиват на очи. Така Мамин Колю отново се връща в окупирана Македония. В периода от 1905 г., до началото на Младотурската революция (1908 г.), той служи в четите на прочути войводи като Коста Попето, Иван Наумов, Апостол Петков Ениджевардарското слънце и Ичко Гюпчев. Също така, заедно с четата на Христо Чернопеев, взема участие в похода към Цариград, чиято цел е свалянето на султана.

Годината вече е 1912, а Мамин Колю се издига до подвойвода и байрактар в четата, водена от неговия чичо – Тане Николов. При избухването на Балканската война, той взема дейно участие. По време на защитата на прохода Елидже, вече е станал войвода. Когато през 1913 г. Българската Екзархия започва Покръстителната мисия в Родопите, Мамин Колю се включва активно.

Когато Западна Тракия е освободена, войводата се жени в село Кушланли. В периода 1914-19 г. живее последователно в Ксанти и Гюмюрджина. Известно време служи като стражар. От 1920 до 1924 г. той помага на ВТРО (Вътрешната тракийска революционна организация) в Хасково и Западна Тракия. След това се оттегля от революционна дейност. Във времето до 1945 г., той води спокоен живот, работейки като мелничар в Асеновград, заедно с чичо си. Както се случва и с ред други български патриоти, комунистическата власт репресира народния герой. Имотите му са отнети, а той самият е малтретиран и преследван. След 1949 г. се завръща в родният си град Хасково, където живее до смъртта си през 1961 г.

Образът на смелия и буен войвода, народа ни е увековечен в песните си. В тях е възпята и любовта, която Колю е изпитвал към поробена Македония.

„Омиле ми на сърцето Пирин мили роден,
тоя край на тъжни песни, тоя край прекрасен…“

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
X