«

»

Ян. 13

Да си спомним за Алеко

aleko_konstantinov„И едните, и другите са маскари!… Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли?”

Този цитат не е случайно дочуто откровение на някой кандидат радетел за доброто на майка България, сиреч кандидат депутат. Това е откъс от едно от най популярните произведения в българската литература – „Бай Ганьо”. Днес, 13 януари се навършват 153 години от рождението на неговия създател Алеко Константинов. Неговите произведения продължават да звучат болезнено актуално въпреки, че е минал повече от век от тяхното написване. Думите на бай Ганьо, казани пред Иричек описват „морала” на 99,9 % от българските политици от нашето съвремие. Те много точно определят и механизмите, които движат българския икономически и политически живот. Безспорно обаче, най-актуалната глава си остава „Бай Ганъо прави избори”. Анализирайки изборите от 90-те години до днес, може спокойно да стигнем до извода, че за съвременните български политици това е било настолно четиво. Всеки един елемент от него е приложен в българския политически живот. От високопарните „Възвания към избирателите” до раздаването на храна в циганските махали. От предварителното напечатване на бюлетините до купуването на гласове. Нищо не се е променило. Централната избирателна комисия на последните избори показа градация – за такова броене на гласове дори бай Ганьо не се е сетил. Ние може само да съжаляваме, че Алеко Константинов няма как да опише държането на бременни жени затворени повече от 24 часа, припадането на членовете от секционните комисии и санитарните условия в зала „Арена Армеец”. За съжаление освен политиците ни, не малка част от народа ни също не се е променила. Пак има купени, пак се мълчи и пак се гласува… И така докато от България остане само спомен?

Но нека да си спомним за Алеко

Алеко Иваницов Константинов е роден в град Свищов на 13 януари 1863 г. в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов. Началното си образование получава в Свищовското училище (1872–1874) а по късно и в Априловската гимназия в Габрово (1874–1877). По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор Марко Балабанов (1877). Завършва средно образование в град Николаев, Русия (1881) и право в Новорусийския университет в Одеса (1885).След завръщането си в България, Алеко Константинов работи като съдия и прокурор. След две уволнявания по политически причини, до края на живота си е адвокат на свободна практика в София.
За краткия си живот Алеко Константинов развива активна обществена дейност. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България (поставено е началото на организирания туризъм с изкачването на Черни връх на 27 август 1895).

Алеко Константинов пада убит при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев. На 23 май 1897 година двамата са в Пещера, родния град на Такев. От там последния е избран и за депутат. Причината за посещението им е участие в тържествата за деня на свети Кирил и Методий. Вечерта на същия ден двамата потеглят с файтон за Пазарджик. В землището на село Кочагово (днес Алеко Константиново) Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона им с пушката на кмета на съседното село – Здравко Игнатов. Вместо обаче да убият Такев, който е мишената им, те убиват Алеко Константинов. Причина за атентата е спор за собствеността на гори и общински мери между две села. По този повод великия карикатурист Илия Бешков рисува карикатура „Бай Ганьо убива автора си“…

В края, нека да си припомним и едни горчиви думи на Алеко Константинов от същото произведение:

„А народът какво ще каже, какво ще прави? Любопитен въпрос! Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.”

За да се промени нещо, някои грозни истини трябва да се казват. Без да назовеш проблем, не можеш да го решиш. А на кого ще се уподобим с поведението си – на байгановците или на достойните ни предци, сред които е и Алеко, зависи само от нас самите.