Статии и анализи

Въоръженият народ – най-добрия гарант за национална сигурност, вътрешен ред и държавен просперитет (част 1)

„Ако искаш мир – готви се за война!” – римска сентенция

„Свободата, Санчо, е на върха на копието!”  – Сервантес, „Дон Кихот де ла Манча”

Горните две сентенции са доказани исторически истини. Историческа истина е, и че свободният човек притежава оръжие, а робът – не. Пътят към заробването на един народ започва с разоръжаването му. И тук възниква въпросът – свободен народ ли сме днес? Отговорът е повече от очевиден – не! И следствията от тази липса на свобода изпитваме на гърба си всеки ден. Основна характеристика на свободния човек е правото му на въоръжена отбрана, правото му да гарантира сам своята сигурност и сигурността на близките си. Това е един от фундаментите на свободната общност. В съвременният свят, това право на хората се ограничава все по-силно. На тази тема е посветена настоящата статия, като основният акцент е върху положението в България. Ще разгледаме, как се стигна до тук, има ли алтернатива на това, което се случва и какво трябва да правим.

Как се стигна до тук?

През мрачната 1944 г., когато съветската армия окупира страната ни и наложи марионетен режим, ние българите отново изгубихме своята независимост. Едно от първите действия на чуждите сили е разоръжаването на народа (също както на времето османските завоеватели разоръжават раята). Въоръженият народ е крайно опасен за колониалната власт, тъй като може да потърси свободата си с оръжие в ръка. И част от братята ни го направиха – създавайки Горянското движение. За съжаление след повече от десетилетие на въоръжена съпротива, то бе смазано, поради пълна липса на външна подкрепа, следствие от сътрудничеството на Запада с комунистическите режими. Същевременно, национално-предателският режим в София, получава пълна и активна подкрепа от СССР в борбата срещу националните сили, както и легитимация от страна на Запада. Така престъпната колониална администрация в България се закрепя на власт.

Народът е разоръжен, но наличието на сериозна външна заплаха изисква поддържането на силна и добре въоръжена армия. Поради сериозността на заплахата е необходимо тази армия да бъде наборна. Няма място за заблуди, управниците са ръководени единствено от личен егоизъм – страх да не изгубят властта си. За да бъде контролирана тази армия, се създават политическите офицери – верни на колониалната администрация подлизурковци. Въпреки идиотщините и извращенията в комунистическите казарми, в крайна сметка е нещо положително, че голяма част от здравото мъжко население получава военно обучение. Това са полезни и задължителни знания за всеки мъж, които му дават възможност да защити народа и близките си в случай на война. А при една война, винаги могат да възникнат условия за смяна на системата. Нещо положително е и военното обучение в училищата, което включва и момичетата.

За да се поддържа боеспособност и за да се запази мотивацията на българите, управляващите безродници са принудени и да позволят съществуването на патриотизъм под някаква форма. Но тъй като той е и опасен за тях, репресивните служби следят настроенията сред населението, чрез силно развита мрежа от доносници. При най-малко съмнение, незабавно се предприемат репресивни мерки. С течение на времето става все по-ясно, че тази абсурдна система не може да се запази в този си вид.

Така идват и козметичните промени от 1989 година. Системата уж се сменя, но с помощта на Запада, на практика на власт остават именно наследниците на престъпния колониален режим. Просто декларират вярност на новата метрополия  и администрацията минава на отчет към новите господари. На народа се създава едно илюзорно чувство, че вече е по-свободен, но всъшност с новите промени, започва да губи все повече от ограничената си свобода. Ограниченията за въоръжение са все така строги и тежки за обикновения човек. Всяка анти-национална власт се страхува от народа, който управлява и последното което иска е той да е въоръжен. Малко по малко започва и втората по-осезаема част на заробването. След оръжието, хората започват да губят и собствеността си (по-точно тази собственост, която предишната система не е успяла да им отнеме).

Особено трагично обаче става положението на ниво национална сигурност. Директивите на новите господари са за практическо премахване на боеспособността на българската армия и свеждането и до сили за поддръжка на задгранични мисии, обслужващи чужди интереси. Същевременно, вътрешната сигурност е систематично унищожавана. Служби като ДАНС, които трябва да бранят националната сигурност, се превръщат в Пи Ар агенции, поддържащи имиджа на управляващите пред международната общественост. Впрягат се за изпълнение на политически поръчки и разправа с опоненти на режима. Полицията все по-слабо изпълнява функциите си като институция поддържаща вътрешния ред и все по-често е използвана като инструмент за политически репресии. „Бившата” ДС създава и въоръжава престъпни групировки, ускоряващи заграбването на капиталите и частната собственост на обикновения българин. Развихря се етническа, расистки мотивирана престъпност, насочена срещу българите, под влиание на чужди сили, желаещи да ускорят разрухата в страната. Същевременно държавата, чрез действащото законодателство на практика напълно лишава гражданите от правото им на самоотбрана. По-подробно ще се сперм на тези въпроси, малко по-нататък в текста.

Както често става, потомството на едни дегенерати е по-деградирало и глупаво от предците си. Това се отнася с пълна сила за управляващата политическа класа в България. Ако предишните управници са си давали сметката, че за да запазят облагите си и да се закрепи властта им, трябва да съществува някаква форма на държавност и някаква система на сигурност, пазеща тази държавност, то техните наследници очевидно са твърде глупави за да разберът това. Поради тази причина е просто въпрос на време остатъците от държавност у нас, преплели се с мафиотски структури, да рухнат. Силно вероятно е това да стане в следствие на външен шок. Тогава българите сами ще трябва да защитават своите близки и себе си, защото това няма да е по-силите на една унижена и небоеспособна, дребна армийка, нито пък бившите репресивни служби ще имат желание или подготовка за това.

За съжаление, в една или друга степен, подобно положение съществува в почти цяла Европа. Да – включително и на Запад. На народите им се отнема все повече свободата, а армиите и службите им за сигурност се преструктурират, така че да обслужват мъгляви наднационални интереси, често пъти, диаметрално противоположни на националните. Строи се нова империя от съветски тип – Европейският съюз. Който не вярва, да погледне Лисабонския договор (конституцията на империята).

Имперските амбиции на световната олигархия далеч не се ограничават с Европа. Виждаме как в цял свят с поредици от войни се подготвя почвата за установяване на наддържавен нов световен ред, контролиран от тази олигархия.

Сериозни притеснения предизвиква и факта, че в световен мащаб се създават огромни наднационални, частни корпорации в сектора на военните услуги. Или казано с думи прости – частни, добре обучени и модерно въоръжени армии, готови да служат на този, който плаща най-добре. А хората, желаещи да създадат нова империя, могат да си позволят подобни разходи. Вече виждаме как в отделни части на света, добре платени и въоръжени роби се сблъскват със съпротивата на националните сили, борещи се за свобода и независимост…

На интересуващите се от история им е ясно, че всеки мегаломански проект за световна империя неминуемо се проваля. С този ще се случи същото. Въпросът е, има ли алтернатива?

Алтернатива има и тя е само една – Европа на независимите национални държави. Независими, означава свободни. А както казахме и в началото, за да пази свободата си, народът трябва да е въоръжен.

Следва…

Подобни статии

Коментара

  1. • "Военным не нужен интеллект, все равно они — пушечное мясо"

    Времена пушечного мяса уходят. Современное оружие требует определенных интеллектуальных способностей для обращения с ним. Кроме того, мощность вооружений возрастает, поэтому вопрос снижения людских потерь становится все более и более актуальным. Сейчас большие скопления солдат на малом участке фронта являют собой не ударную силу (как это было во II Мировой войне), а живую мишень.

    В армии Израиля уже существует интеллектуальный ценз: для получения офицерских и генеральских званий нужно сдать экзамен. Реальный пример: в войне 1967 г. израильская армия численностью около 150 тыс. человек одержала победу над армиями нескольких арабских стран общей численностью около 1,5 млн. человек. Интеллектуальная армия расправилась над превосходящим по численности в 10 раз пушечным мясом.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
X