Начална страицаСтатии и анализи

Въоръженият народ – най-добрия гарант за национална сигурност, вътрешен ред и държавен просперитет (част 2)Въоръженият народ – най-добрия гарант за национална сигурност, вътрешен ред и държавен просперитет (част 2)

Продължение

„Тези, които изковаха от мечовете си рала, сега орат за онези, които си запазиха мечовете” – древна мъдрост

Как се постига и поддържа независимост?

Политическата класа в България от години систематично унищожава армията.

Историята дава един отговор – с оръжие в ръка! Може и да не ти се наложи да го използваш, но нямаш ли го, забрави за свобода и независимост!

Днес, може би единствената, в голяма степен независима държава в Европа е Швейцария. Какъв е един от най-важните стълбове на нейната независимост? Дали са банките? От части – да, но при днешната виртуалност на финансовата система и все по-голяма конкуренция в тази сфера, те не са толкова определящи. Основният гарант за швейцарската независивост е армията. Или по-точно, начинът по който са организарани въоръжените сили на страната – а именно на принципа, „въоръжен народ”!

Нека да направим съпоставка между Швейцария и колониална България.

Швейцария е най-милитаризираната държава в Европа. България, скоро ще има армия само формално. Да погледнем и географското положение и историческите реалности. Швейцария е разположена в Централна Европа, като никоя съседна държава не предявява претенции към земите ѝ. Швейцарците също нямат претенции към съседите си. Последният въоръжен конфликт, засягащ страната е Зонербундската война (гражданска война между католици и протестанти) от 1847 година, която трае един месец и взима по-малко от 100 жертви. От тогава държавата не е участвала в нито един военен конфликт и следва политика на неутралитет. България, от друга страна, е разположена на Балканите – стратегически важна позиция, връзка между Европа и Азия. Място, на което се преплитат и сблъскват безброй интереси. Това води до чести военни конфликти. Последният бе само преди няколко години, а по всичко изглежда, че се задава нов. След своето освобождение, България е принудена да води изтощителни и кръвопролитни войни – Сръбско-Българската война (1885 г.), Първа балканска война (1912-1913 г.), Втора балканска (междусъюзническа) война (1913 г.), Първа световна война (1915-1918 г.) и Втора световна война (1941-1945 г.). Като допълнение – поне две от съседните ни държави (Турция и Сърбия) имат крайно агресивни доктрини за разширяване на държавните си граници за наша сметка. И ако едната е моментно затруднена в реализирането на тези планове, то другата действа с пълна сила. Същевременно, български територии са окупирани от всичките ни съседи, а изкуствено създадената и поддържана държава Македония е изконна българска земя, населена с българи. Към това добавяме и глупостта на политическата ни класа, която ни обвързва в различни неизгодни политически и военни съюзи, които допълнително увеличават рисковете за страната ни.

Ако трябва да обобщим – Швейцария, на практика от дълго време не е заплашена военно, но управниците и гражданите ѝ съзнават изключително добре, че вечен мир няма и че е крайно необходимо да се поддържа силна, добре обучена и въоръжена армия, за да гарантира свободата, независимостта и вътрешният ред на страната. От друга страна, България на практика е под постоянна заплаха, при това увеличаваща се. Напрежението на Балканите, не само, че не стихва, но бавно нараства. Публична тайна е, че от години турската държава работи усилено и упорито за турцизиране и отцепване на цели региони от България по косовски сценарии. През последните години се наблюдава и друга крайно опасна тенденция – все по-голям брой незаконно оръжие, включително автоматично, се концентрира в големите цигански гета, които са постоянен генератор на все по-засилваща се престъпност. България е като разграден двор за чужди емисари, разузнавачи и диверсанти. Най-ясно лъсна това след атентата в Бургас. Срещу всичко това, службите за сигурност, до колкото можем да говорим за такива, бездействат. Те изпълняват политически поръчки и правят Пи Ар акции. Към това добавяме и непрекъснатото орязване, свиване и осакатяване на армията, наречено „модернизиране”. Премахната е наборната военна служба, а правото на гражданите на лично оръжие е силно ограничено законово. Всички тези действия на управниците в България са меко казано самоубийствени, особено в сегашната ситуация и особено на тези географски ширини. Ако се върви в същия дух, неминуемо ще се стигне до пълен разпад на държавността. Силно вероятно е, външни събития да го ускорят.

Но за момента да се върнем към примера с Швейцария. Той е изключително важен, защото показва реално работещия модел, осигуряващ най-висока степен на национална сигурност и вътрешен ред, водещи до просперитет на общността. Нека да видим начинът по който са орагинизарани въоръжените сили на страната и как стои въпроса с правото на оръжие на гражданите.

В Швейцария, почти всички психически и физически здрави граждани от мъжки пол, на възраст от 19 до 50 години, са военнослужещи. Военната служба за жените е по желание, като статута и правата им са същите като на мъжете. Практически невъзможно е годните за военна служба да се освободят от това задължение, независимо от финансови възможности и обществено положение. Учащите в чужбина също не се освобождават. Нарушенията на закона се наказват много строго – за отклонение от военна служба може да се получи присъда до 12 години затвор. За крайни пацифисти е направен компромис – времето, което трябва да отслужат, прекарват в полагане на обществено полезен труд. Кадровите военни в швейцарската армия са едва около 5% от общия състав, като основната част от тях служат във ВВС на страната.

При настъпване на пълнолетие, всеки мъж годен за военна служба се призовава в редовете на Швейцарската армия. Зачислява се в редиците на Rekrutenschule – Ecole de recrue , където получава първоначално обучение от 90 дни. След завършване на обучението, държавата зачислява на новобранеца лично оръжие (автомат и пистолет), по четири пълнителя с боеприпаси за оръжието, три комплекта униформи за различните сезони, бронежилетка и каска, както и пакет със суха храна за една седмица (т.нар. „министерска консерва”), която войника има задължението да обновява след изтичане на срока на годност. Тази екипировка военнослужещия съхранява в дома си. След първоначалното обучение, новобранеца се връща към нормалното си ежедневие, като до 32 годишна възраст боеца се намира в състояние „Аусцуг”. При този статус е длъжен в рамките на десет години да премине осем военни сбора, всеки по три седмици. Времето през което ще преминава сборовете,  съгласува с военния отдел на министерството съобразно личните си нужди. Важното е да се спазят законовите срокове. От 32 до 42 годишна възраст статуса на боеца се променя в „Ландвер”. Ландверите имат задължението в рамките на десет години да проведат три сбора по две седмици всеки.  От 42 до 50 годишна възраст статуса се променя на „Ландщурм”, със задължението в рамките на осем години да участва в един сбор от две седмици.  Особено се набляга на обучението на офицерите резервисти – те преминават допълнителни сборове към по-горе споменатите, в размер на 100 дни за всеки статус. След навършването на 51 годишна възраст боеца официално се уволнява от армията, връща обратно получената екипировка и получава предписание как и къде да действа при обявяване на извънредно положение или война. Уволненият боец получава и подарък от държавата – автоматична ловна гладкоцевна пушка.

Освен всичко друго, тази форма на военно обучение има и изключително важна роля за изграждането на швейцарското общество като сплотена и единна общност. Сборовете са място където могат да се срещнат и да общуват по един коренно различен и непринуден начин, представители на различни прослойки на обществото. Нещо слабо вероятно при други условия, имайки предвид, че всеки се движи основно в средата на своята класа. Един обущар, може да е командващ на един банков директор, да речем. Бойните другарства и чувството за единност на колектива, въпреки различния статус и произход на бойците, които се създават, изграждат здрави връзки между отделните членове на швейцарското общество. По този начин общността като цяло укрепва, а членовете и придобиват едно различно ниво на съзнание и отговорност към другия.

Какво представлява самата служба? До абсолютен минимум е сведено отвличането на бойците от битовия „армейски живот” и до абсолютен  максимум е доведено ангажирането им със строго професионалните военни умения. При обучението, войниците стават в 05:00, следва физическа подготовка, алпийска подготовка, бойни стрелби , обслужване на техниката и всичко това продължава до 23:00 ч. Според редица военни експерти, бойната подготовка на швейцарската армия е една от най-високите в света. Поради политиката на неутралитет, армията не е водила активни бойни действия, но швейцарски военни участват в мироподдържащи международни операции.

Въоръжението също е на високо ниво, като оръжейния парк се обновява постоянно. Част от него включва – 800 танка и бронирани машини, включително 420 германски „Леопард 2” и 150 М-109; 14 ескадрили военна авиация, в това число 350 бойни и 120 учебни самолета и 80 щурмови и 20 транспортни хеликоптера.

Тук ще споменем и швейцарската ситема за събиране на разузнавателна информация „Оникс”, която е под юрисдикция на военните. Тя е много подобна на системата „Ешелон”, но по-малка. През 2006-а, именно информация, прихваната черз системата, „случайно” изтече в швейцарски вестник и стана ясно, че ЦРУ поддържа тайни затвори в Централна и Източна Европа.

Военната система на Швейцария ѝ позволява, при случай на война, да мобилизира 650 хиляди души за 4 часа, а в рамките на 2 дни – до 1,7 млн. (населението на страната е 7 782 900 души)! На практика, почти всеки гражданин е подготвен в случай на война! Съществува дори книга с инструкции на швейцарската армия („Тотална съпротива”), насочена към гражданите, в която е подробно описано как трябва да се води партизанска война, при случай на окупация. Разяснено е как трябва да се организират хората, какви цели да избират, как да извършват саботажи и диверсии, какви стратегии да следват и т.н. Книгата е от две части – първата за цивилното население и втората за военни, които трябва да организират и ръководят съпротивата.

Нека да видим и как стои въпроса с оръжието по отношение на цивилното население. Регистрацията на оръжие в Швейцария е максимално опростена. Тя се изисква само за закупено от магазина оръжие, продаваното „втора ръка” не се регистрира. По данни от 2008 г. в населението са съсредоточени около 800 хил. единици армейско стрелково оръжие, около 500 хил. единици полуавтоматични карабини и ловни пушки, около 2,5 млн. пистолети и револвери, като статистиката не включва оръжието, раздадено служебно на наборниците. Щателно ремонтираното леко стрелково оръжие (пистолети и автомати) се предлага за закупуване от населението на вътрешния пазар , като ако купувача е жена отстъпката е до 40%.

Някой да е чувал за ширеща се битова престъпност в Швейцария? За швейцарска мафия? При подобни условия, съществуването им е практически невъзможно. В други държави с висок стандарт, но с ограничения върху правото на оръжие, съществува както битова, така и организирана престъпност. Някой ще каже, манталитета на швейцарците е друг. Да, и този манталитет се е изградил в огромна степен, именно заради тази система! Швейцария е това, което е, именно заради нея! Кой би поверил парите, златото и ценностите си на банки, разположени в страна, неспособна да гарантира собствената си сигурност?

Тук отново ще се върнем на самото заглавие на темата – именно въоръженият народ е най-добрия гарант на националната сигурност и вътрешния ред. А когато те са на ниво, най-важните условия за държавен и национален просперитет са гарантирани. Примерът за това е наличен! Подобна военна система съществува и в други държави, но в Швейцария е докарана до съвършенство. И тук идва въпросът, швейцарски патент ли е тази система? Ако  погледнем историята, ще видим, че „въоръжения народ”, като система на организация на войската и населението (а не като тълпа с оръжие) е нещо изконно… БЪЛГАРСКО!

Следва…

Подобни статии

Коментара

  1. • "Военным не нужен интеллект, все равно они — пушечное мясо"

    Времена пушечного мяса уходят. Современное оружие требует определенных интеллектуальных способностей для обращения с ним. Кроме того, мощность вооружений возрастает, поэтому вопрос снижения людских потерь становится все более и более актуальным. Сейчас большие скопления солдат на малом участке фронта являют собой не ударную силу (как это было во II Мировой войне), а живую мишень.

    В армии Израиля уже существует интеллектуальный ценз: для получения офицерских и генеральских званий нужно сдать экзамен. Реальный пример: в войне 1967 г. израильская армия численностью около 150 тыс. человек одержала победу над армиями нескольких арабских стран общей численностью около 1,5 млн. человек. Интеллектуальная армия расправилась над превосходящим по численности в 10 раз пушечным мясом.

  2. На робите не се полага да имат оръжие, защото ще го насочат срещу надзирателите.
    Живеем в робовладелския период, РАБ-отим, Роб-отим, ходим на РАБ-ота , роботирахме се вече, но си мислим, че сме свободни, защото веригите са заменени с парите.

  3. Ами Полицията е с по-голяма численост от Армията. Това какво иде да рече според вас? ………………..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
X