«

»

Ное. 27

Американски комунизъм

Къща от долариБългарските комунисти имат много да се учат

В последните седмици основна тема в медиите беше ипотечната криза в САЩ. Междувременно проблемът се превърна в световен. Медиите отвсякъде гърмят за „световна финансова криза” и се питат „дали ще ни засегне”. Най-различни предавания канеха „експерти”, които да обяснят случващото се. Те обаче говореха с безброй термини, неразбираеми за повечето зрители, и най-често практически не казваха нищо. А тази криза е много добър пример как се гради комунизъм в съвременни условия. Допускам, че българските управляващи ще се поучат и ще приложат методите на американските си партньори на българска почва. Затова хубаво ще е, ако и българските граждани разберат какво се случи, за да знаят какво ги чака.

Проблеми с малцинствата

Този въпрос е основен в кризата с ипотечните кредити. Почти никой обаче не дръзва да го спомене. Защо ли?

Както знаем от холивудските продукции, които ни заливат, американските негри са симпатични, образовани, работливи и заемат високи длъжности. Като на кино. Реалността в САЩ обаче е малко по-различна. Според данни на Human Rights Watch негрите са 13% от населението, но 49% от затворниците са негри. Всеки десети негър от мъжки пол на възраст между 20 и 39 години е лишен от свобода.(1) От статистическите данни, които вътрешното министерство на САЩ ежегодно публикува, се разбира, че негрите извършват 7 пъти повече убийства и 8 пъти повече грабежи от представителите на други раси.(2) През 2005 г. изнасилени от негри са били 37 460 бели жени, а изнасилените от бели мъже негърки са били между 0 и 10. Количеството факти от подобно естество е твърде голямо и на тях не можем да се спираме тук. Накратко – фактите сочат, че САЩ има проблеми с малцинствата, и то огромни.

Правителството приема най-различни програми с цел да „интегрира” негрите. Тези програми са насочени в областта на образованието – привилегии за негри, които нямат добър успех, но въпреки това учат в престижни колежи и университети; в областта на заетостта – работодателите са задължени да приемат на работа негри, по-ниско квалифицирани от другите кандидати. Тези програми обикновено се наричат “affirmative action”, а в България за същото явление се използва терминът „позитивна дискриминация”. Става дума за чиста дискриминация спрямо мнозинството, на каквато сме свидетели и в България. Затова трябва да познаваме практиките на американските управляващи спрямо малцинствата, защото те или вече се прилагат у нас, или предстои да бъдат прилагани.

Истината е, че всички тези мерки нямат почти никакъв положителен ефект нито за мнозинството, нито за конкретното малцинство. Американските правителства от половин век насам изразходват колосални суми за „позитивна дискриминация”, а негрите са все така необразовани, извършващи престъпления и бедни.

В последните години огромната имиграция от латинска Америка постави САЩ и пред проблема с испаноезичните малцинства – наричани „Hispanic” или “Latinos”. Под този термин се разбират всички испаноговорящи имигранти, въпреки че произходът им е най-разнообразен – някои са бели, други са метиси, мулати, чисти индианци и чисти негри. Латиносите като цяло извършват по-малко престъпления и са по-образовани в сравнение с негрите, но пък са по-зле в сравнение с останалите американци.

Естествено е, че хора, които не завършват образованието си, прекарват години в затвора и не обичат да се трудят, не могат да си позволят собствено жилище. Специално за тях американските управляващи предприемат мерки, чрез които малцинствата да могат да си позволят собствени жилища. Тези мерки са в основата на настъпилата ипотечна криза.

Завоалираният американски комунизъм

По времето на президента Картър, в края на 70-те и началото на 80-те, представители на правителството започват да обвиняват ипотечните кредитори в „расизъм”, понеже негрите по-трудно получавали кредити. Натискът да бъдат отпускани заеми на малцинства се засилва. През 1977 американският Конгрес приема “Community Reinvestment Act”. Той трябва да даде власт на държавните агенции, регулиращи ипотечните кредитори, да ги наказват, ако не задоволяват „нуждата от кредит” на „квартали с ниски доходи, безработица и населени с малцинства”. Този закон започва да се прилага реално по времето на Клинтън.(3) Кредиторите са принудени да понижат изискванията си за гаранция на кредита. Наредено им е да приемат социалните помощи и помощите за безработни като „валидни източници на доходи” на кандидатите за ипотечен кредит. Ако не изпълнят това нареждане ги е грозял съдебен процес.

През 1989 г. американският Конгрес променя закона Home Mortgage Disclosure Act и задължава банките да събират информация за расата на кандидатите за кредит. Естествено, събраните информации показват, че кандидадите от малцинствен произход по-рядко получават кредит, но причината не е някаква „дискриминация”, а по-лошото финансово състояние на кандидатите.

При нормални обстоятелства тегленето на ипотечен кредит е много отговорно действие. Заемателят се обвързва за дълъг период от време да изплати една значителна сума, като ако не го направи губи ипотекираното си жилище. За американците много важна е тяхната „кредитна история” (credit history) – какви кредити са взимали в миналото, как са ги изплащали, дали са закъснявали с плащанията и дали са банкрутирали. През 90-те години американци с лоша кредитна история получават все повече кредити, въпреки очевидния риск да не ги върнат.

До края на 20-ти век банките обезпечават своя интерес с високи лихви по заемите. Високите лихви възпират хората от теглене на кредити. С други думи – всеки може да получи кредит, независимо от лошата си „кредитна история” и ниските си доходи, но после трудно ще го върне.

От началото на 21-и век Федералният Резерв постепенно смъква основния лихвен процент. Това подтиква все повече хора да теглят ипотечни кредити. Увеличава се търсенето на недвижими имоти, което води и до покачване на цените им. Стига се дотам, че заемателите не плащат вноските си, а когато получат предупреждение, могат да продадат жилището на цена, по-висока от взетия заем, или да преоценят кредита си в друга ипотечна компания.

Естествено, това положение не продължава вечно. Доста икономисти предвиждат края на този „бум” на пазара на недвижими имоти и предупреждават за опасността от безконтролното раздаване на кредити. Краят както знаем вече дойде. Стигна се до момента, в който търсенето на недвижими имоти намаля, съответно цените им започнаха да спадат и ипотечните кредити вече не можеха да бъдат обезпечени от стойността на ипотекирания имот. А кредиторите освен имота нямаха какво друго да вземат от малцинствата, живеещи на социални помощи.

И тук идва интересният момент. Вместо заемодателите да продадат имотите на заемателите и да ги оставят да живеят на улицата, правителството се намеси като изкупи проблемните заеми. Това противоречи с всякаква логика на пазарната икономика и си е просто един прикрит комунизъм. Вместо държавата да построи жилища на малцинствата с пари на трудещите се, както го правеше и още го прави българската държава, американската държава просто покрива загубите на ипотечните кредитори. Разбира се, от създалата се ситуация се облагодетелстват и доста „бели” американци. Но основната цел е да бъдат осигурени жилища на малцинствата. На 15-и окотмври 2002 г. президентът Джордж Буш гордо заявява:

„Днес все повече хора в Америка са собственици на жилищата си. Две трети от всички американци са собственици на домовете си, но ние имаме проблем, защото по-малко от половината испаноговорящи (Hispanics) и по-малко от половината негри (African Americans) притежават собствен дом. Това е една разлика в жилищната собственост, за чието заличаване трябва заедно да работим. До края на десетилетието ще увеличим с 5 милиона и половина броя на представителите на малцинствата със собствено жилище.

Разбира се, една от големите пречки за малцинствата да имат собствено жилище е финансирането. Fannie Mae и Freddie Mac се ангажираха да предоставят повече пари на заемателите, ангажираха се да се справят с липсата на пари у купувачите на имоти от малцинствата. Freddie Mac наскоро започна 25 инициативи в цялата страна за да премахне пречките и да създаде по-големи възможности за притежаване на жилище. Една от програмите е предназначена да помогне да се квалифицират за ипотечни кредити семейства, които го заслужават, но имат лоша кредитна история. Ако за пръв път купуваш жилище, не е задължително то да е лошо. Купувачът с ниски доходи може да има хубава къща като всеки друг.”

Кои са Fannie Mae и Freddie Mac?

Споменават се често, но съвсем малко се знае за тях у нас. Fannie Mae е прякор на Federal National Mortgage Association (FNMA). Freddie Mac пък е прякорът на Federal Home Loan Mortgage Corporation (FHLMC). Схемата, по която двете компании действат е доста сложна. Тук ще я разгледаме възможно най-разбираемо.

Fannie Mae и Freddie Mac не са банки. Те купуват заеми от ипотечни кредитори (които също не е задължително да са банки), след това ги обединяват с други заеми и създават ипотечни облигации (mortgagebacked securities). Ипотечните облигации са ценни книги, емитирани в случая от Fannie Mae и Freddie Mac, обезпечени със съвкупност от ипотечни заеми, притежавани от банката. Тези ипотечни облигации се продават на вторичния пазар – всеки заинтересован инвеститор може да ги търгува. На практика инвеститорът не купува самото вземане и не може сам да си търси парите от заемателя. Той купува една ценна книга, издадена на базата на съвкупност от вземания. Fannie Mae и Freddie Mac гарантират на инвеститорите, че ще получат главницата и лихвата на вземането, независимо дали първоначалният заемател ги изплаща или не. По този начин рискът от банркут на заемателя преминава от заемодаеля към Fannie Mae и Freddie Mac (които са купили вземането на заемодателя). Понеже рискът преминава върху тях, двете компании начисляват гаранционна такса (guarantee fee) при продажбата на ипотечни облигации. От тези такси идва значителна част от доходите им.

През 2008 Fannie Mae и Freddie Mac притежават или обезпечават около половината от целия ипотечен пазар в САЩ, който възлиза на 12 000 000 000 000 (дванадесет трилиона) долара. Двете компании са създадени със специални закони от американското правителство. Наречени са Government Sponsored Enterprises – “Спонсорирани от правителството предприятия”. Само че думичката government („правителство”) в името е предимно за заблуда на противника – компаниите не се финансират и не са гарантирани по никакъв начин от правителството. Това е записано в самите закони, с които са учредени, на самите издавани облигации и в много публични съобщения на компаниите. Подпомагането от правителството официално се състои в това, че те не плащат данъци, както и че не се изисква да притежават определен постоянен капитал. По закон другите финансови институции трябва да имат като наличен капитал минимум 3% от всичките си активи, които имат по документи. За Fannie Mae и Freddie Mac това не важи. По този начин двете компании могат да изкупуват заеми от банките без ограничения и да създават от тях ипотечни облигации. Банките пък раздават нови кредити с получените от продажбата пари. Липсата на изискване за минимално количество наличен капитал означава, че при първата по-сериозна криза двете институции няма да могат да покрият задълженията си. Но пък инвеститорите имат желание да купуват издаваните от тях ипотечни облигации, понеже си въобразяват, че изплащането на ипотеките е гарантирано от правителството. Докато има печалби, те се разпределят между акционерите, а членовете на управителния съвет си получават тлъсти заплати. Какво става обаче, когато се стигне до загуби?

Печеля ли, печеля само аз. Загубя ли, губи цял народ

Такава е икономическата логика на Fannie Mae и Freddie Mac – двете най-големи “спонсорирани от правителството предприятия”. Първо поемат инвестиционен риск – изкупуват кредити от банки, които са дадени на заематели с ниски доходи. Рискът от изплащането на кредитите преминава върху тях. В крайна сметка заемателите не изплащат кредитите си. Идва времето Fannie Mae и Freddie Mac да понесат негативите от поетия риск. И тук се намесва американското правителство, което решава, че загубите от неизплатените заеми ще платят американските данъкоплатци. Fannie Mae и Freddie Mac са национализирани с пари на данъкоплатците, а решението за тези действия е обявено на 7-и септември 2008. Няколко седмици по-късно Конгресът приема спасителния план на стойност 700 милиарда долара. Планът е предложен от Джордж Буш, подкрепен от кандидатите за президент Обама и Маккейн и широко рекламиран по американските телевизии, които също като българските служат на правителството (това е отделна дълга тема). Финансовият министър на САЩ (Secretary ofthe treasury) е упълномощен да изкупува свързани с ипотеки активи на стойност до $700 милиарда по всяко време. Това означава, че настоящият „спасителен план” е само началото. Освен това действията на финансовия министър по „спасяването” не подлежат на разследване и съдебно преследване.

Какво се получава – към август 2008 на американския ипотечен пазар, възлизащ на $12 трилиона, около 9.2% от заемите са обявени за просрочени или предстои да бъдат обявени за такива. Основната част от заемателите са от малцинствата. Финансовият министър обаче започва да изкупува тези лоши заеми и вече кредитор е държавата, която няма намерение да си търси парите чрез продажба на ипотекираните имоти.

„Спасителни” действия преди кризата

Федералният Резерв е бил наясно с предстоящата криза много преди нея. През декември 2007-а той се заема с нещо, което почти никой от „експертите”, които говорят за кризата, не споменава – започва да раздава държавни ценни книжа на банките под формата на заеми, а заемите се обезпечават с ипотечните облигации на банките. Тази негова нова дейност се провежда чрез търгове, наречени Term Auction Facility, част от които са и търговете, наречени Term Securities Lending Facility. Чрез тях официално обявената цел е да се предостави повече ликвидност на банките. В действителност обаче банките получават безрискови държавни ценни книжа, а в замяна Федералният Резерв получава високорискови заеми. Държавните ценни книжа, получени от банките, са много ликвидни и се търгуват на вторичния пазар. Придобитите от Резерва надценени ипотечни облигации са в колосални количества. Към 22-и октомври 2008 той е раздал $263.092 милиарда чрез Term Auction Facility, раздал е „други заеми” в размер на $408.156 милиарда, и притежава ипотечни облигации създадени от Fannie Mae и Freddie Mac на стойност $14.105 милиарда.(4) За сравнение, към 28-и ноември 2007 всички раздадени заеми на Федералния Резерв са били $54 милиона.(5)

От него зависи дали ще търси обезпеченията на получените високорискови заеми. Представителите на малцинствата, които в един свободен пазар щяха да останат без жилища, вече разчитат на волята на Федералния Резерв. А както знаем, тя е в тяхна полза.

Представителна демокрация по американски

Българските правителства практически не са избрани от народа и са съставени от партии, които получават по няколкостотин хиляди гласа, в по-голямата си част – купени. В парламента пък седят неколцина депутати, които гласуват с чужди карти и вземат решения, които според социологическите проучвания са против волята на мнозинството български граждани. За представителна демокрация у нас въобще не може да става дума. Но има ли такава в най-великата „демократична” държава?

Според проучване на Асошиейтед Прес в комбина с компанията за маркетингови проучвания GfK, проведено от 27 до 30 септември 2008, 45% от всички пълнолетни американци са против „спасителния план” за $700 милиарда, 38% са „за”, а 16% се колебаят.(6) Гражданите засипват представителите си в Конгреса с обаждания и писма, обяснявайки, че са против. Усилията им са напразни. На 3-ти октомври планът е приет.

Кризата стана „световна”

Постепенно кризата от „американска ипотечна” стана „световна финансова”. Предпоставки за криза естествено нямаше. Но беше приложена една стара схема, според която ако се пусне слух, че някоя банка има проблеми, тя дори и да няма проблеми, след като вложителите започнат да теглят влоговете си, банката наистина ще фалира. В случая не само се пусна слух, че има „световна финансова криза”, но всички медии ни продъниха ушите за нея. В какво се изрази тя? Просто хората масово изтеглиха парите си от банките и се отдръпнаха от борсовите пазари. Борсовите индекси рязко спаднаха, банките започнаха да изпитват затруднения, а в Англия, Германия, Франция, Исландия и на други места „капиталистическите” правителства национализираха някои банки. В действителност обаче активите, които имат реална стойност, не са се изпарили. Просто преминават в други ръце. По време на криза един ограничен кръг хора, които взимат мерки предварително, се облагодетелства за сметка на тълпата, която чака да чуе от телевизора какво да прави.

Как се борят с кризата по света и у нас?

С един вече доста стар и изпитан метод – печатане на пари. Когато правителство има нужда от пари, вместо да облага населението с допълнителни данъци, по-лесният метод е да си напечата банкноти без покритие. По този начин са ощетени всички, които имат пари в същата валута. В някои случаи евра се печатат дори по-бързо от долари, а нашият лев е обвързан с еврото, значи и левчета се печатат. С новите банкноти американското и европейските правителства ще осигурят така нужната ликвидност и ще платят за изкупуването на лошите кредити и национализацията на различни финансови институции.

Изниква въпросът – застрашена ли е България? Отговорът е – не. Българска икономика почти не съществува, така че няма от какво да се притесняваме. Капиталите, опериращи в България, са в огромната си част собственост на чужденци, а малцината българи с повечко пари са мафиоти. Ако те пострадат от „кризата” – още по-добре. За съжаление обаче това едва ли ще се случи – във всички държави, които бяха сериозно засегнати от кризата, правителствата се намесиха да бранят банковата индустрия – лихварите, а не обикновените граждани. Изявленията на нашите политици са в същата посока.

Как ще ги стигнем…

Както всички знаем, българската държава строи жилища, узаконява незаконни сгради и не извършва никакви действия срещу незаконни сгради, принадлежащи на представителите на малцинствата, които не се учат, не работят и имат склонност към престъпления. Нашите управници, които не са пускали властта в последните 64 години, изпълняват тези си дейности и по времето на т.нар. „социализъм”, и на т.нар. „демокрация”. В наши дни е достатъчно само да споменем многогодишни проекти от типа „Десетилетие на ромското включване”, “Подобряване на състоянието и интеграция на малцинствени групи в неравностойно положение със специален фокус върху ромите”, „Национална програма за подобряването на жилищните условия на ромите”, както и многобройни такива програми на различните общини. Предоставянето на безплатни жилища на определени представители на малцинства става или директно с взимане на пари от данъкоплатците, или индиректно чрез взимане на кредити (например от Световната Банка) като кредитите после естествено ги връщат отново данъкоплатците. Ето един малък пример – на 24 септември 2007 кметът на София Бойко Борисов откри „новопостроен блок за ромски семейства” в квартал „Христо Ботев” с 18 апартамента. Строителството на блокчето е струвало 11 милиона лева (611 000 лв. за апартамент!), като половината са осигурени от Столична община, другата половина са от Европейската банка за възстановяване и развитие.(7)Тези дни същият този Бойко Борисов говори как ДПС застрашавали етническия мир в България. И това го казва човек, който с растистките си действия настройва всички останали етноси в България срещу циганите.

Тази безумна дискриминационна политика от страна на нашите управници е явна и дразни данъкоплатците, които могат да мислят. „Откъде накъде аз ще работя да изплащам заеми, а някакви паразити ще живеят в нови къщи без да работят?” Така разсъждава средностатистическият българин и е прав. Така разсъждава и американският данъкоплатец независимо от цвета на кожата си. Затова в САЩ са измислили изтънчената схема, описана по-горе.