Чествания и възпоменания

Активисти на БНС почетоха Тодор Александров

На 31-ви август се навършиха 84 години от смъртта на легендарния водач на ВМРО – Тодор Александров, който още приживе е наричан от всички “некоронованият крал на Македония”. Всяка година на тази дата се провежда възпоменание на гроба му в планината над Мелник. И тази година участие взеха членове и симпатизанти на Български Национален Съюз и движение ГВАРДИЯ.

В ранното утро на 30-ти август в Мелник имаше над 60 души – членове и симпатизанти на БНС, които същата вечер се качиха и устроиха своя палатков лагер на поляната до гроба на Тодор Александров. Някои от тях идваха чак от Русе, Варна и Бургас, и бяха пропътували над 500 километра, за да бъдат със своите съратници, и заедно с десетки други Българи да положат на другия ден цветя на гроба на великия войвода.

Със своите близо 30 палатки, лагерът на Националната съпротива изглеждаше наистина внушително.  Онези, които случайно минаваха от там в този прохладен следобед  оставаха впечатлени от реда и дисциплината, които съпътстваха изграждането на нашия лагер.

За жалост, обаче още същата вечер, докато седяхме край лагерния огън се сблъскахме с онова лице на национализма, което хвърля срамно петно върху идеята. Към двамата мъже, които бяха дошли малко преди нас се присъединиха още около 4-5 души, които пристигнаха с един раздрънкан микробус. Оказа се, че това са членове на ВМРО от град Сандански, които набързо извадиха няколко маси, столове и след като надуха някаква сръбска, гръцка и нашенска чалга, седнаха да хапват и пийват.

От наша страна веднага отидохме и помолихме компанията да смени музиката и да премести автомобилите си, които бяха в непосредствена близост до гробовете. По-натам ние прекарахме вечерта в обсъждане на различни  организационни въпроси, които касаеха организацията като цяло, а също и предстоящата в утрешния ден церемония. От време на време пияните „войводи” до нас се опитваха да ни въвлекат в тяхната компания, като не спираха да псуват своя лидер Каракачанов и да се заканват, че скоро ще го сменят. С напредването на времето хората около нашия лагерен огън намаляваха, докато останаха неколцина будни и един дежурен, който се сменяше на всеки час.

На сутринта „войводите”, които продължиха да пият цяла нощ, отново се развихриха с пълна сила, като ту викаха „Стани, стани Яне, много народ има за клане!”, ту „Яне, Яне, да те ебе кой те ‘фане!”. След като всички в нашия лагер се събудиха, палатките бяха събрани и районът беше почистен и готов за тържествената церемония. Точно в разгара на подготовката ни за церемонията, започнаха да прииждат един по един, разни членове на ВМРО, докато накрая се събраха около 100 души. Това, както и присъствието на полиция, очевидно им даде кураж и някои от тях забравиха, че се намират на гроба на Тодор Александров и започнаха да подвикват, като се стремяха по този начин да попречат на нашата церемония.

Очевидно доносникът на 6-то управление на ДС Каракачанов и неколцината лумпени и комсомолци, които беше събрал, си мислеха, че личността и делото на Тодор Александров са тяхна собственост и никой друг няма право да се гордее с тях и да ги почита. Върхът на всичко беше при поднасянето на венеца на гроба и минутата мълчание, които бяха нарушени от дюдюкането и виковете на онези, които бяха дошли с явната цел не да изразят уважението си към Тодор Александров, а за да пречат на нас.

Ние запазихме спокойствие и не отвърнахме на провокацията, защото мястото и ситуацията не бяха подходящи. Свидетели на това жалко изпълнение станаха Драги Каров и други Българи от Република Македония, дошли да почетат героя. С голямо закъснение започна и позьорската церемония на каракачановото ВМРО. Някакъв местен партиец изнесе реч за европейските ценности, нашето място в Европа и други глупости. След това неколцина заблудени младежи и девойки положиха клетва, като целуваха някакъв пистолет, кама и се покланяха на масата, зад която стоеше Каракачанов. Веднага след приключване на шумотевицата, активистите на ВМРО бързо се смъкнаха в Мелник, където се натовариха на рейсовете и отпрашиха.

Ние поседяхме още малко, след което слязохме в Мелник и се разходихме из града. Някои от нас седнаха да обядват в хотел-ресторат „Bulgari”, а други отидоха в „Литовата къща”. Не пропуснахме да опитаме и виното, което предлагаше Шестака.

Накратко – всичко, с малки изключения, беше перфектно.

Боже, пази България от доносници и лумпени!

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
X